Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Благодаря ви, сър.
— А не. Я почакайте, ако обичате — каза другият полицай, който нямаше сестра, но пък беше виждал заповед за обиск. — Мога ли да мина през дома ви, за да застана на пост край задната врата?
— Заповядайте, чувствайте се като у дома си.
Полицаят прекоси приземния етаж и застана до задната врата, а Саймън последва инспектор С’Мърт във всекидневната.
— И така — рече Саймън, — предполагам, че ми носите добри новини. Арестувахте ли някого?
Инспекторът поклати глава. Кичур мазна коса се отпусна над дясното му ухо.
— Очакваме това да стане скоро — каза той.
— Камък ще ми падне от сърцето — отвърна Саймън.
— Това е много хубаво, сър, много хубаво. — Инспектор С’Мърт извади полицейския си бележник, измъкна един тънък молив, наплюнчи върха му и си записа нещо. — Много хубаво — каза отново той. — Това доста облекчава нещата. Сигурен съм, че разбирате.
Саймън поклати глава.
— Не, не разбирам.
— Така. Дали може да изясним някои малки подробности? — Инспекторът извади една цветна снимка. — Виждали ли сте този младеж? — попита той.
Саймън взе снимката.
— Реймънд — каза той, защото това наистина беше Реймънд.
— Значи бихте потвърдили, че много прилича на покойния, нали?
— На покойния? — Саймън върна снимката. — Какво искате да кажете с това „покойния“?
— Е, тогава безследно изчезналия. Но както знаете, безследно изчезналият днес много често се оказва труп на другия ден.
— Труп? Какъв труп?
— Ами, конкретно в настоящия момент имам предвид криминален случай, свързан с откриването на човешки труп. За разлика например от други случаи, когато трупът е сложен в специално приспособен кожен куфар с кодова заключалка.
— Благодаря, че ми изяснихте тази разлика.
— И така, сър, кога видяхте за последен път изчезналия?
— А-а. — Саймън се замисли. Верният отговор на въпроса, разбира се, беше: „Онзи ден вечерта на землището. Той беше прибран в търбуха на една летяща морска звезда от Уран.“ Но дали този верен отговор щеше да бъде най-подходящият? Саймън реши, че определено нямаше да бъде. — Не мога да си спомня точно — каза той. — Може би преди около седмица.
— Преди около седмица. — Инспекторът си го записа в бележника. — А тази дама? — той извади друга снимка и я завря под носа на Саймън.
Саймън й хвърли един поглед. После още един. Беше хубавицата.
— Това е тя! — Крясъкът му си го биваше. В гостната на съседния апартамент портретът на кралицата майка отново падна в сандъка за въглища.
— Това е тя. Това е жената. Парите при вас ли са?
— Дали парите са при мен ли, сър? За какви пари става дума?
— За моите пари.
— За вашите пари?
— Не ме занасяйте. Знаете много добре за какво говоря.
— Мисля, че знам, сър. — Инспектор С’Мърт произнесе гласно това, което си записа в бележника: „Заподозреният ме попита дали съм получил парите, които ми е изпратил.“
— Не съм казал това. Заподозрян? Какво искате да кажете с това „заподозрян“?
— Тази жена се води за изчезнала от снощи, сър. Не е била видяна на работното й място и не е спала в леглото си. Това прави двама за една седмица, сър. Замесен сте и в двата случая.
— Замесен? В нищо не съм замесен.
Инспекторът прелисти бележника си.
— Ако не греша, страдате от „кратковременна загуба на паметта“, нали?
— Грешите. Вижте, коя е тази жена?
— Бостънският удушвач.
— Не може да е Бостънският удушвач. Бостънският удушвач прилича на Тони Къртис.
— Кратковременна загуба на паметта — каза инспекторът. — И бостънският удушвач е страдал от същото. Убил седем жени и нищо не си спомнял за това.
— Не страдам от кратковременна загуба на паметта.
— Жената на викария твърди обратното, сър.
— Имам чудесна памет — каза Саймън, макар че беше забравил за жената на викария. — Мога да си спомня всичко.
— Обаче не си спомняте ясно кога за последен път сте видял господина на снимката.
— Не.
— Тогава, може би, аз ще ви помогна. — Инспекторът отново прелисти бележника си. — Аха. Така. Според човека на име Дългия Боб, птицефермер и виден член на местната търговска камара, за последен път сте видял изчезналия приблизително към осем и половина онзи ден вечерта на землището. Цитирам неговите показания: „Поведението на Саймън спрямо Реймънд беше силно подозрително. Мисля, че пак беше дрогиран.“
— Копелето му мръсно! — каза Саймън.
— Да не би да си спомнихте, сър?
— Е, добре. Бях с Реймънд онзи ден вечерта. Но Реймънд няма значение. Да забравим за него. Нека да говорим за жената.