Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Те са сред нас — каза Реймънд.
— И ни продават като храна. Вършили са го в продължение на векове, още откакто са започнали да търгуват с останалите планети. Сега лицензът за тази търговия се държи от Уран.
— Абдула измамника.
— Абдула е пират. Най-безскрупулният от всички.
Реймънд отново се зачеса по главата. Големият въпрос — а това наистина, бе голям въпрос — беше дали имаше някаква истина във всичко това. Онова за Абдула със сигурност беше вярно. Ами това с подмените на президентите? Би могло да бъде направено. Но светът, в който беше живял, да е всъщност един вътрешен свят — това все още му се струваше прекалено.
— Мога ли да я видя? — попита Реймънд.
— Какво да видиш, сладки мой?
— Земята. Отвън. Външната й обвивка и дупките на полюсите. През телескоп или нещо подобно.
— То се знае. — Професор Мерлин извади тънък меден телескоп от горния джоб на редингота си. — Помислих си, че е възможно да предявиш подобно искане. Мушни таз джаджа през онзи илюминатор там.
— Кое през какво да мушна?
— Ей това през онова там. — Професор Мерлин посочи и Реймънд различи въпросния илюминатор. Беше включен в една еротична фреска на стената. Въпреки че беше забавно, все пак беше някак си нескромно, меко казано.
Реймънд се извини, стана от масата и отиде до въпросния дръзко разположен илюминатор, погледна през телескопа и го фокусира. После възкликна:
— Брей да му се не види! Там наистина се вижда голяма синя планета с дупка на полюса.
— Сега вече му стана ясно — каза професор Мерлин.
Реймънд се върна при масата. Подаде телескопа на професора и отново си намести задника на стола.
— На планетата ми има дупка — каза Реймънд. — Дупка.
— Сигурно си малко шокиран.
— Малко шокиран? — Реймънд зарови лице в ръцете си.
— Може би имаш още въпроси, които би желал да зададеш?
— Още въпроси? — Реймънд изрови лицето си от ръцете си. — Да, имам един-два.
— Тогава питай, гостенино на трапезата ми.
— Добре — поде Реймънд. — Да приемем, че повярвам на това, което току-що видях (а мисля, че наистина вярвам). Кажи ми обаче едно нещо. От коя Земя си ти? От вътрешната или от външната?
— От вътрешната, като теб. Аз и циркът ми бяхме отвлечени по прищявката на един владетел, който живее в един много Далечен Изток. Щяхме да завършим дните си в тенджерата, ако не беше прекрасната Зефир. — Професор Мерлин се поклони на въпросната красавица. — Ние си „присвоихме“ този кораб и успяхме да избягаме. Сега странстваме от планета на планета с фалшиви документи, представяме се за „горни земляни“ и спасяваме хора там, където можем. Събираме доброволци за нашата благородна кауза.
— Тази ваша кауза е да водите война срещу „горните“, нали?
— Това е наш дълг. Търговията с човешки същества трябва да бъде спряна. А и не бива да се позволява да се приложат на практика плановете, които сега кроят „горните“.
— И какви са тези планове?
— Планове за справяне със замърсяването.
— Пак нещо не разбирам — каза Реймъйд.
— Замърсяването. — Професор Мерлин си пощипна носа. — Онова, дето идва от вътрешния свят. Пушеците, газовете и всичко останало. Къде мислиш, че отиват?
— Ами, винаги съм си мислил, че отиват в атмосферата и се замотават някъде из нея. Но предполагам, че греша.
— Наистина грешиш. Те преминават през отворите на полюсите и замърсяват горния свят. А на него това вече му писна. Неговият владетел — един зъл деспот — е решил да се вземат най-драстични мерки: т.е. вътрешният свят да бъде екологично анихилиран.
— Екологично какво?
— Да бъде анихилиран. Унищожен. Планът предвижда да се изключи изкуственото слънце и да се запушат дупките на полюсите. Да се циментират. Да се запечатат. Никакъв въздух да не минава през тях!
— Какво? — Реймънд се отпусна назад на стола си. — Но ако го направят, това би означавало…
— Би означавало, че последният останал жив на вътрешната Земя ще е онзи, който може да задържи дъха си най-дълго. Вероятно някой ловец на бисери.
— Това не е смешно! — Реймънд стовари юмруците си на масата.
— Нямах намерение да прозвучи смешно. Ловците на бисери наистина могат да задържат дъха си за дълго време. Някога имах такъв човек в цирка. Той успяваше да се измъкне жив от легендарната цистерна с вода на Худини. Задържаше дъха си и пиеше, докато се измъкне. Обаче, доколкото си спомням, накрая много надебеля и вече не можеше да си изпълнява номера.
— Престани! — Реймънд повиши тон й още веднъж стана единственият от присъстващите, чийто глас се чуваше. — Трябва веднага да действаме. Да предприемем решителни мерки. Да поведем армия срещу коварните „горни земляни“. Да вдигнем във въздуха циментовите им съоръжения. За мен ще е чест да служа на тази благородна кауза.