Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Разбира се, изминали много векове, преди да се развият технологиите, посредством които станало възможно конструирането на изкуственото слънце, миниатюрната луна и светлинните ефекти, имитиращи отрупано със звезди и планети небе, които виждаш днес. „Горните“ искали да създадат долу истински рай и затова се постарали да направят точно копие на небесните селения. Това наистина е гениално инженерно постижение. Сигурен съм, че ще се съгласиш с мен. Извънредно е убедително.
Реймънд въздъхна и погледна отегчено към тавана.
— И как се задейства цялата тази работа? — попита той.
Професор Мерлин сви рамене.
— Не знам. Но действа.
— Глупости — каза Реймънд (такива не му минаваха).
— Млък!
— Извинявам се.
— Така. И тъй значи, вече било възможно да се колонизира долният свят. Обаче правителството, което управлявало по онова време, било стигнало до банкрут при строежа на изкуственото слънце, луната и т.н. Но очаквало да направи огромно състояние от милионите желаещи да си купят земя там долу. Обаче уви. За изненада на управляващите никой не искал да се мести долу. Защото, като си помислиш, кой би искал да живее във вътрешността на планетата? Може да се случи парчетии от външната сфера да ти паднат върху главата. Както и става, естествено. Наричате ги метеорити. А изкуственото слънце може да се поврежда понякога и да настъпи пълен мрак…
— Което ние, без съмнение, наричаме „слънчево затъмнение“ — каза Реймънд с възможно най-саркастичния си тон.
— Млъквай най-сетне!
— Много се извинявам.
— Тогава какво можело да направи правителството?
Реймънд вдигна ръка.
— Какво има? — попита професорът.
— Нека отгатна. Те са направили точно това, което сме направили и ние, когато сме изпратили затворниците си в Австралия. Изритали са всичките си престъпници на каторга във вътрешния свят.
— Ти си въплъщение на точността, стари ми приятелю. Точно тъй са постъпили. Вътрешният свят бил богат на минерални ресурси, така че спекулантите си го присвоили и се възползвали от робския труд на престъпниците, които копаели в мините, обработвали земята и какво ли още не.
Реймънд отново погледна отегчено към тавана.
— Както можеш да си представиш, тези първи „заселници“ били грубички момчета и в техните среди не били разпространени дискусиите, посветени на опазване на местната жива природа. Така че…
— Нека аз, нека аз! — Реймънд отново вдигна ръка.
— Добре, давай — каза с досада професорът.
— Обзалагам се, че вследствие на безогледното ловуване те изтребили динозаврите.
— Анджък. Точно туй направили. От тогава до днес историята на вътрешния свят се развила по начин, много подобен на описания във вашите книги. Единственото изключение е, че от нея е заличено всичко, отнасящо се за горния свят.
— Чакай, чакай — Реймънд размаха ръце. — Виждам една-две пукнатини в тази теория.
— Така ли? — професорът наистина беше изненадан.
— Да. Например, защо днес никой не знае нищо за съществуването на горния свят?
— Но те знаят, скъпи ми Реймънд. Управляващите знаят. Знаят онези, чиято работа е да поддържат мита, че космическото пространство е безвъздушен вакуум. Онези, които контролират населението. Онези, които ръководят междупланетната търговия с „Джорджовци“ и печелят от нея. Онези, които държат човечеството в неведение.
— Какво, да нямаш предвид министър-председатели, президенти и тям подобни?
— Това е световна конспирация, чиито отровни пипала са проникнали до всяко кътче на вътрешния свят.
— Тц. — Реймънд тръсна глава. — Ако управляващите знаеха, че над главите ни съществува друг свят, всички щяха да искат да отидат да живеят там.
— Те така изправят, младежо. Постоянно.
— Тц. — Реймънд отново тръсна глава. — Не съм чувал президентът на САЩ да изчезва за няколко месеца всяка година.
— Този президент ли имаш предвид? — професор Мерлин посочи към мястото, където допреди малко бе седяла Зефир…
— Господин президент, — каза Реймънд — как се озовахте тук? О, разбирам! Вие не сте тук! Искам да кажа… Дяволите да го вземат!
— Доколкото ми е известно — продължи шоуменът, като броеше на красивите си пръсти, — досега ролята на настоящия президент е била изпълнявана най-малко от четирима души от външния свят, които работят на смени. Никой от онези долу не може да долови разликата, защото външно те са абсолютно еднакви.