Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Тази сутрин целият град се вълнуваше. Всички говореха за неуспешната атака. В суматохата Дризт поглъщаше отблизо с разширени от удивление очи гледката на украсените домове на мрачните елфи. Роби от всяка по-низша раса — гоблини, орки и дори великани — бързаха да се отдръпнат от пътя на Малис и нейния омагьосан превоз, разбирайки, че тя е матрона-майка. Обикновените жители на Мензоберанзан прекъсваха разговорите си, запазваха почтително мълчание и така изчакваха знатното семейство да отмине.
Докато До’Урден си проправяха път към северозападната част на града, където се намираше домът на престъпниците, се натъкнаха на алея, препречена от керван на дуергари — сиви джуджета — които се разправяха помежду си. Както изглеждаше, дузина каручки се бяха преобърнали или заклещили една в друга, а две групи дуергари се бяха спречкали в тясната уличка и никой не искаше да отстъпи.
Бриса измъкна змийския камшик от колана си и пропъди няколко джуджета — така разчистваше пътя на матроната до водачите им. Те я изгледаха злобно, докато не осъзнаха нейното обществено положение.
— Молим да ни извините, госпожо — заекна едно от тях. — За съжаление, случи се малка злополука.
Малис огледа съдържанието на най-близките каручки — щайги с крака от морски паяк и други деликатеси.
— Вие ме забавихте — каза тя спокойно.
— Пристигнахме във вашия град с надежда да потъгуваме — обясни другият водач.
Той хвърли яростен поглед към своя съперник и тя разбра, че двамата бяха конкуренти и най-вероятно предлагаха еднакви стоки на едно и също семейство.
— Ще ви простя нахалството… — любезно им предложи тя, докато разглеждаше каручките.
Джуджетата предполагаха какво ще се случи. Зак също.
— Довечера добре ще си хапнем — прошепна учителят и леко намигна на Дризт. — Матрона Малис няма да изпусне такава възможност.
— … ако успеете да доставите половината от стоката си на дома До’Урден, още тази вечер — добави тя.
Дуергарите запротестираха, но бързо прекратиха неразумното си поведение. Как мразеха да си имат работа с мрачни елфи!
— Ще ви възнаградим добре — продължи Малис. — Домът До’Урден не е от бедните. При това ще ви остане достатъчно стока и ще можете да я предложите на семейството, заради което сте дошли.
Те не можеха да оспорят думите й, но знаеха, че при тези обстоятелства — при условие, че бяха засегнали матроната-майка — заплащането на ценните им стоки едва ли щеше да е подобаващо. Въпреки всичко, не им оставаше друг избор, освен да приемат предложението й — търговията в Мензоберанзан винаги криеше рискове. Поклониха се учтиво и дадоха знак на групите си да разчистят пътя.
Несполучилите нападатели от миналата нощ — семейство Текен’дуис — се бяха укрили в сградата на своя дом, построен между два сталагмита, и всеки момент очакваха да се случи най-лошото. Отвъд портите на дома се бяха събрали всички благородници на Мензоберанзан — повече от хиляда мрачни елфа, предвождани от матрона Баенре и останалите седем матрони от управляващия съвет. Истинската заплаха за виновника бяха учителите и учениците от трите школи в Академията, наобиколили двора на Текен’дуис. Малис изведе напред своето семейство и зае мястото си зад управляващите върховни жрици. Тя беше матрона на деветия дом — първият след управляващите осем — и останалите мрачни елфи с охота се отдръпваха от пътя й.
— Домът Текен’дуис разгневи Кралицата на Паяците! — оповести матрона Баенре с глас, усилен с помощта на заклинания.
— Само защото се провалиха — прошепна Зак на Дризт.
Бриса злобно изгледа двамата мъже.
Първата матрона покани до себе си три деца — две момичета и едно момче.
— Тези деца са оцелелите от дома Фрет — обясни тя. — Можете ли да ни съобщите, сираци на дома Фрет — обърна се към тях Баенре, — кое семейство нападна вашия дом?
— Текен’дуис! — извикаха в един глас децата.
— Репетирали са го — отбеляза Зак.
Бриса отново се обърна към тях.
— Тихо! — грубо им прошепна тя.
Зак шляпна Дризт по тила.
— Да — съгласи се той. — Пази тишина!
Дризт започна да негодува, но Бриса вече не ги гледаше, а Зак се беше усмихнал така широко, че нямаше смисъл да се спори с него.
— Тогава, нека бъде изпълнена волята на управляващия съвет — продължи матрона Баенре. — Нека този дом — Текен’дуис — понесе последствията от собственото си деяние!