Градът на мрака

С един жест на ръката първата матрона даде сигнал на жриците от Академията да изпълнят присъдата.

Осем огромни казана бяха разположени около дома Текен’дуис, обслужвани от повелителки от Арах-Тинилит и техните ученички с най-високо положение. Огньове пламнаха и се изстреляха във въздуха, когато върховните жрици отвориха порталите към долната земя. Дризт наблюдаваше всичко внимателно като в транс и се надяваше да зърне Виерна или Дайнин.

Обитатели на долните земи — огромни, въоръжени до зъби, покрити със слуз и бълващи огън чудовища, пристъпиха от огнения ад. Дори жрицата, която се намираше най-близо до тях, се отдръпна при вида на уродливата орда. Тези същества с удоволствие се подчиняваха на зли заповеди — матрона Баенре им даде знак и те бясно нахлуха в дома Текен’дуис.

От всеки ъгъл на защитената със слаба магия ограда експлодираха отбранителни символи, но за призованите същества тези пречки бяха нищожни.

Тогава напред пристъпиха магьосниците и учениците от Сорсъри. Призоваваха светкавици, кълба с киселина и огнени мълнии. Учителите и учениците от Мелей-Магтеър — школата за бойци, сновяха наоколо с огромни арбалети и се прицелваха в прозорците, откъдето обреченото семейство можеше да се опита да избяга.

Орда чудовища разби вратите. Просветнаха светкавици и проехтя тътен.

Зак погледна към Дризт, усмивката му се стопи и на лицето му се изписа разочарование. Гледката наистина беше поразителна, но Дризт изглеждаше не само смаян от вълнение — изглежда сякаш благоговееше пред видяното.

От къщата долетяха първите писъци на обреченото семейство. Звучаха толкова ужасено и отчаяно, че младият До’Урден забрави за първичното удоволствие, което беше изпитал. Той сграбчи Повелителя на меча за раменете и го завъртя го към себе си — умоляваше го да му даде някакво обяснение.

Един от синовете на Текен’дуис се опитваше да избяга от едно десеторъко, въоръжено чудовище и пристъпи на терасата на висок прозорец. Дузина стрели го пронизаха едновременно. Но преди да е паднал мъртъв, три мълнии, една по една, го издигнаха над балкона и после го запратиха обратно върху него.

Обгорен и осакатен, трупът на мрачния елф започна да се търкаля надолу, но уродливото чудовище протегна огромната си ръка, завършваща с животински нокти, от прозореца, сграбчи тялото и го погълна.

— Такава е справедливостта на мрачните елфи — студено промълви Зак.

Той не искаше да утешава Дризт, искаше този брутален момент да остане запечатан в съзнанието на момчето до края на живота му.

Обсадата продължи повече от час и когато приключи, когато обитателите на долните земи бяха отпратени през порталите, а учителите и учениците поеха към Тиер Брех — Домът Текен’дуис приличаше на грамада от горящ и безжизнен камък.

Дризт беше потресен от ужас. Той не беше избягал — страхуваше от последствията. На път към дома До’Урден момчето не забелязваше нищо, дори красотата на Мензоберанзан.