Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Дори когато всички възелчета бяха разплетени, тя не спря, а продължи да приглажда със свободната си ръка мястото, където четката вече беше преминала. Когато косата му изсъхна, тя придоби действителния си цвят и възвърна плътността си. След всяко преминаване на четката къдриците приемаха все по-ясна форма, образувайки естествената му буйна грива. Не можеше да продължава вечно. И колко жалко.
— Мисля, че свърших.
— Не ме среса отпред.
Всъщност го беше направила.
— Добре.
Тя го заобиколи и застана пред него. Не можеше да не забележи колко широко разтвори краката си, като че искаше тя да застане между тях.
Кормия пристъпи към мястото, освободено от него. Очите му бяха затворени, а златистите му мигли се открояваха на фона на високите му скули. Устните му бяха леко отворени. Той повдигна глава към нея насърчително, както беше постъпил с коленете си.
Тя прие поканата.
Продължи да разресва косата му назад и мускулите на шията му се напрегнаха при усилието му да задържи главата си неподвижна.
Кучешките зъби на Кормия се удължиха и се подадоха между устните й.
В мига, когато това се случи, той отвори очи и яркожълтите му ириси срещнаха нейния взор.
— Гладна си — заяви той със странно гърлен тон.
Тя отпусна ръката, държаща четката. Гласът й отказа и затова просто кимна. В Светилището Избраниците нямаха нужда да се хранят. Тук обаче тялото й жадуваше за кръв. Това беше и причината за летаргията й.
— Защо не ми каза по-рано? — Главата му се наклони на една страна. — Няма проблем, ако не ме желаеш. Ще ти намерим някой друг.
— Защо… Защо да не ви желая?
Той потупа изкуствения си крак.
— Не съм цял.
Истина е, помисли си тя тъжно. Не беше цял, но това нямаше нищо общо с липсващия му крайник.
— Не исках да се натрапвам — отговори тя. — Това е единствената причина. За мен сте прекрасен със или без крак.
По лицето му се изписа изненада и после той издаде странен звук… Измъркване.
— Не се натрапваш. Ако желаеш кръвта ми, ще ти я предоставя.
Тя остана неподвижна, задържана на мястото си от блясъка в очите му и от промяната в чертите на лицето му. В израза му се беше появило нещо, което не беше виждала на друго лице преди.
Желаеше го, помисли си тя. Страстно.
— Коленичи — нареди й той.
Кормия застана на колене, а четката падна от ръката й. Без нито дума повече Примейлът се наведе към нея и я обгърна с огромните си ръце. Не я придърпа към себе си. Освободи косата й, първо кока, а после и плитката.
Изръмжа, докато разстилаше кичурите по раменете й и тя осъзна, че тялото му трепери. Без предупреждения той я сграбчи за шията и я приближи до гърлото си.
— Храни се от мен — настоя.
Кормия издаде свистящ звук като съскане на кобра и преди да се усети, впи кучешките си зъби в югуларната му вена. Когато го направи, той изруга, а тялото му подскочи.
Света майко… Кръвта му беше като огън, първо в устата й, а после в тялото й и могъщата й вълна я изпълни отвътре с непозната дотогава сила.
— По-силно — извика той. — Смучи ме…
Тя плъзна ръцете си под неговите, заби нокти в гърба му и се впи още по-жадно във вената му. Почувства се замаяна — не, той я буташе назад, за да я положи на пода. Не я беше грижа какво щеше да прави с нея, нито къде щеше да се случи, защото вкусът му я поглъщаше, докато тя поглъщаше него. Интересуваше я само струята на живота му, проникваща между устните й и в гърлото й, а после в стомаха и друго не й беше нужно.
Робата ий… Робата й бе вдигната високо. Раздалечи бедрата й, но този път с ръце.
Да.
Разсъдъкът на Фюри не функционираше. С тялото му не бяха във връзка. Водеше го само инстинктът. С жената, пиеща от вената му, и с възбудата му на път да експлодира, основната му цел беше да проникне в нея, преди това да се случи.
Всичко свързано с нея и с него изведнъж беше различно. И неотложно.
Копнееше да я обладае по всички възможни начини, и то не само временно, както се случваше при секса. Искаше да остави следа от себе си чрез кръвта и семето си и после да повтори процеса на другия ден отново и отново. Трябваше да я покрие цялата, така че всеки проклет мръсник на планетата да знае, че доближи ли я, ще си има работа с него, и то такава, че ще си изплюе всички зъби и ще са му нужни шини за всички крайници.