Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Те двамата кимнаха и боят започна.
Леш беше подготвен за първия удар, напрегнат, с вдигнати юмруци, стъпил здраво на земята. По тази причина, вместо да замахне, Джон се наведе, хвърли се напред, хвана мръсника в здрава хватка през кръста и го запрати към стената с шкафчетата.
Леш не беше стъписан ни най-малко и отвърна с ритник, който почти размаза лицето на Джон. Джон отскочи тромаво назад, за да избегне удара, а после нападна отново и хвана Леш за гърлото, притискайки брадичката му с палци, с което блокира челюстта му. Удари с глава носа на Леш и от него бликна кръв като от гейзер, но Леш не беше впечатлен. Усмихна се, докато кръвта се стичаше надолу в устата му, и удари Джон отдясно, с което запрати черния му дроб на мястото на белите дробове.
Продължаваха да си разменят юмруци и се блъскаха в шкафчета, пейки и кошчета за боклук. По някое време двама от съучениците им се опитаха да влязат, но Блей и Куин ги избутаха навън и затвориха вратата.
Джон сграбчи косата на Леш, опъна я назад и го захапа за рамото. Дръпна с всичка сила и отдели част от плътта. Двамата се завъртяха, Леш събра двата си юмрука в едно и удари Джон в слепоочието. Силата на удара го запрати към душовете, но Джон успя да възвърне равновесието си. За жалост рефлексите му не бяха достатъчно бързи, за да избегне следващия удар. Все едно че го бяха уцелили с бейзболна бухалка. Осъзна, че Леш някак се беше сдобил със старомоден месингов бокс, вероятно за да компенсира по-големите размери на Джон. Още един удар се стовари върху лицето на Джон и изведнъж фойерверките пред погледа му бяха като тези на четвърти юли. Преди да успее да примигне, за да проясни зрението си, беше запратен към облицованата с плочки стена и притиснат в гръб.
Леш се протегна към предницата на панталоните му.
— Какво ще кажеш за повторение, Джон? — заговори дрезгаво другият. — Или предпочиташ само хора в задника си?
Усещането от притискащото го отзад гигантско тяло накара Джон да замръзне.
Би трябвало да го изпълни с енергия. Би трябвало да го влуди. Вместо това той се превърна в някогашното крехко момче, безпомощен и ужасен, оставен на милостта на някой много по-едър от него. Мигом се озова на олющената стълбищна площадка, притиснат към стената, уловен в капан, немощен.
В очите му започнаха да напират сълзи. Не, не това… Не отново. Отнякъде се чу боен вик и тежестта беше отстранена от него.
Джон падна на колене и повърна на мокрия каменен под.
Когато престана да му се гади, падна на една страна и се сви в ембрионална поза. Трепереше като страхливец, какъвто беше.
Леш лежеше на пода вдясно от него… и гърлото му беше прерязано. Опитваше се да диша, опитваше се да спре кръвта, но не се получаваше.
Джон погледна нагоре ужасен.
Куин стоеше запъхтян над двамата. В дясната си ръка държеше окървавен ловен нож.
— О, боже… — продума Блей. — Куин, какво направи, по дяволите?
Това беше лошо. Това беше фатално лошо. За всички тях. Нещо, започнало като свада… беше твърде вероятно да завърши като убийство.
Джон отвори уста да извика за помощ. Естествено от нея не излезе нищо.
— Ще доведа някого — каза Блей и изтича навън.
Джон седна, съблече тениската си и се наведе над Леш. Дръпна ръцете му настрани, притисна плата към раната и се помоли кръвта да спре. Леш срещна погледа му и после повдигна собствените си ръце, като че да помогне.
— Лежи неподвижно — произнесе Джон с устни. — Просто лежи. Чувам, че идва някой.
Леш закашля и от устата му се стече кръв по долната устна и брадичката. Беше навсякъде.
Това им се беше случвало и преди, каза си Джон. Двамата се бяха били точно в тази баня и тогава също целият под беше в кръв, но после всичко се оправи.
Не и този път, предупреди го вътрешен глас. Не и този път.
Завладя го паника и той започна да се моли за живота на Леш. После се помоли времето да се върне назад. После пожела това да се окаже сън…
Някой стоеше изправен над него и викаше името му.
— Джон?
Погледна нагоре. Беше доктор Джейн, личният лекар на Братството и шелан на Вишъс. Прозрачното й призрачно лице беше спокойно, а гласът й — равен и вдъхващ спокойствие. Когато коленичи, тялото й придоби плътност като телата на всички останали.
— Джон, трябва да се отдръпнеш, за да мога да го огледам. Пусни го и отстъпи назад. Свършил си добра работа, но трябва да се погрижа за него веднага.