Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Ваша светлост? — повтори тя. Тази негова вцепененост беше плашеща и ако не беше изправен, тя би проверила дали сърцето му бие. — Ваша светлост, душът.
Можеш да го направиш, каза си тя.
— Позволявате ли да ви съблека, Ваша светлост?
Той кимна леко, тя пристъпи към него и посегна колебливо към копчетата на ризата му. Разкопча ги едно по едно, а черната тъкан постепенно се разтваряше, за да изложи на показ широките му гърди. Когато стигна до пъпа му, дръпна края на ризата, за да я освободи от кожените панталони, и продължи да я разкопчава. Той стоеше неподвижен през цялото време, с очи, заковани в огледалото, и не помръдна дори когато тя разтвори ризата и я смъкна от раменете му.
Той беше прекрасен на слабото осветление в банята и засенчваше всички статуи. Гръдният му кош беше огромен, раменете му бяха три пъти по-широки от нейните. Белегът с форма на звезда от едната страна на гърдите му изглеждаше като гравиран върху иначе гладката и неокосмена кожа и на нея й се искаше да докосне мястото и да проследи с пръсти линиите, сочещи от центъра навън.
Искаше да притисне устните си към това място. Да ги притисне към сърцето му. Към символа на Братството.
Остави ризата на ръба на дълбоката вана и изчака Примейлът да продължи с разсъбличането. Той не направи нищо подобно.
— Да… сваля ли панталоните ви?
Той кимна.
Пръстите й трепереха, докато разхлабваше токата на колана и после откопчаваше копчетата на кожените му панталони. Тялото му се поклащаше леко напред-назад заради нейното подръпване и тя беше впечатлена от това, колко беше едър.
О, Скрайб Върджин, миришеше невероятно.
Медният цип се плъзна бавно надолу и на нея й се наложи да държи двете части на панталона заедно заради ъгъла, под който работеше. Когато ги пусна, той се отвори широко. Под кожените панталони носеше стегнати черни слипове, което беше облекчение.
Донякъде.
Издутината на пениса му я накара да преглътне мъчително.
Тъкмо се канеше да го попита дали да продължи, когато погледна нагоре и осъзна, че той не бе на себе си. В буквалния смисъл. Или трябваше да продължи започнатото, или той щеше да иде под душа полуоблечен.
Докато смъкваше панталоните надолу под бедрата му, погледът й се закова в мъжкия му орган. Тя си спомняше усещането, когато го бе притиснал към тялото й в съня си. Това, което виждаше сега, в онзи момент й се беше сторило с много по-големи размери и беше твърдо, докато се търкаше в бедрото й.
Дължеше се на възбудата. Строгата лекция на предишната Директрис във връзка с ритуала по съчетаването им, беше дала пълни подробности за случващото се с мъжете, готови за секс.
Също така й беше обяснила за болката, изпитвана от жените.
Наложи си да спре да мисли за тези неща, коленичи, за да довърши работата си с панталоните, и осъзна, че първо трябваше да свали ботушите от краката му. Борейки се с гънките кожена материя около глезените му, тя успя да свали единия ботуш, като се опря на него и го принуди да прехвърли тежестта си. Започна да се труди върху другия крак… и установи, че той беше изкуственият.
Продължи започнатото, без да спира и за миг. Недъгът му нямаше значение за нея, въпреки че й се щеше да знае как е пострадал така жестоко. Сигурно се бе случило по време на бой. Да жертва толкова много за расата им…
Панталоните бяха свалени по същия начин като ботушите. Чрез поредица от странни подръпвания, които Примейлът като че не забелязваше. Той просто стоеше върху мраморния под, на който крак тя поискаше, стабилен като дъб. Когато най-накрая хвърли поглед нагоре, върху тялото му бяха останали само две неща — слипове с надпис «Калвин Клайн» и металната протеза, заместваща липсващата част между коляното и пода.
Тя отиде до кабината с водната струя и отвори вратата.
— Ваша светлост, падащата вода ви очаква.
Той обърна глава към нея.
— Благодаря.
Бързо свали бельото си и тръгна гол към нея.
Дъхът на Кормия спря. Масивният му член висеше мек и дълъг между краката.
— Ще останеш ли, докато се къпя? — попита той.
— Какво… Такова ли е желанието ви?
— Да.
— Тогава… Да, ще остана.
11.
Примейлът изчезна зад стъклената преграда и Кормия го наблюдаваше как застана с гръб към струята. Прекрасната му коса изгуби обема си, когато се намокри. Той изръмжа, изви гръб и повдигна ръце, така че тялото му оформи изящна дъга, а водата се стичаше през кичурите на косата му по гърдите.