Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Кормия прехапа долната си устна, когато той се пресегна и взе едно шише. Чу се свистящ звук, когато той го стисна над дланта си веднъж… два пъти… Върна го на мястото му, после вдигна ръце към главата си и започна да масажира косата си. Започна да се стича пяна и да капе по пода пред краката му. Разнеслият се аромат й напомни за въздуха отвън.
С крака, на които не можеше да се довери, и кожа също така гореща като водната струя, под която се намираше той, Кормия седна на мраморния ръб на джакузито. Примейлът взе един сапун, потърка го между дланите си и сапуниса ръцете и раменете си. Позна, че това е същият сапун, който бе използвала и тя, по мириса му, който се смеси приятно с аромата на онова, с което беше измил косата си.
С раздразнение осъзна, че има защо да ревнува от вадичките сапунена вода, стичащи се надолу по тялото му и по масивните му гладки бедра, и се почуди дали той би й позволил да се присъедини към него. Нямаше как да знае. За разлика от някои от сестрите си тя не можеше да чете мислите на другите.
Но можеше ли наистина да си представи себе си застанала пред него и положила ръце върху кожата му под топлата струя?
Да. Да, можеше.
Примейлът плъзна сапуна по-надолу към гърдите и корема си. После обхвана с ръка намиращото се между краката му и прекара насапунисана длан върху горната и долната му страна. Движенията му бяха разочароващо пестеливи.
За нея това беше странен вид мъчение — изпитваше сладостна болка да го наблюдава в този интимен момент. Искаше иМ се да продължи вечно, но знаеше, че ще трябва да се задоволи със спомените си.
Когато той спря водата и пристъпи навън, тя му подаде кърпа колкото можа по-бързо, за да скрие от погледа си висящото му мъжко достойнство.
Докато се подсушаваше, мускулите му играеха под златистата кожа, първо се напрягаха, а после се отпускаха отново. След като уви кърпата около кръста си, той се протегна за друга и започна да подсушава косата си, като търкаше усилено влажните къдрици. Шумът от падането на кърпата отекна в покритото с мрамор помещение.
Или може би това бяха ударите на сърцето й?
Косата му беше заплетена, когато привърши, но той като че не го забелязваше. Хвърли поглед към нея.
— Трябва да си легна. Имам да запълня четири часа и може да започна с това веднага.
Тя не разбра какво имаше предвид, но кимна.
— Добре, но косата ви…
Той я докосна, сякаш едва сега забелязваше, че има нещо прикрепено към скалпа си.
— Бихте ли искали да я среша? — попита тя.
На лицето му се появи странно изражение.
— Ако имаш желание. Някой… Някой веднъж ми каза, че съм много безжалостен към нея.
Бела, помисли тя. Бела му го беше казала.
Нямаше представа откъде го знае, но беше повече от убедена.
Кого заблуждаваше? В гласа му се чувстваше болка. Това й го подсказа. Тонът му беше вербален еквивалент на онова, което се четеше в очите му по време на хранене, докато седеше срещу Бела на масата.
И въпреки че изглеждаше дребнаво, Кормия искаше да среши косата му, за да замени мислите за Бела със себе си. Искаше да наложи спомена за себе си върху онзи, който той вече имаше за другата жена.
Желанието да притежаваш беше проблем, но тя не можеше да промени чувствата си.
Примейлът й подаде четка и противно на очакването й, че ще седне на ръба на ваната, той отиде и се настани на канапето до леглото си. Постави длани на коленете си, наведе глава и зачака.
Докато го приближаваше, тя се замисли за стотиците пъти, когато беше ресала косите на сестрите си в банята. В този случай обаче в ръката й беше предмет, който не знаеше как да използва.
— Кажете ми, ако ви наранявам — помоли тя.
— Няма опасност. — Той се протегна и взе дистанционното управление. Натисна един бутон и оперната музика, слушана от него непрестанно, изпълни стаята.
— Колко прекрасно — промълви тя и остави гласът на тенора да гали слуха иМ. — На какъв език е?
— Италиански. От Пучини. Любовна песен. В нея се разказва за един мъж, поет, който срещнал жена и нейните очи откраднали сърцето му. Само един неин поглед го лишил от всичките му мечти, видения и въздушни кули и ги заменил с надежда. Сега й казва кой е той… И накрая ще я попита коя е тя.
— Как е името на песента?
— «Che Gelida Manina».
— Често я слушате, нали?
— Любимото ми соло е. Зейдист…
— Какво за Зейдист?
— Нищо. — Той поклати глава. — Нищо…
Тенорът се извиси, а тя разстла кичурите върху раменете му и започна да ги разресва с внимателни и нежни движения. Лекият шум от четката се сля със звуците на операта; и двете неща изглежда подействаха успокояващо на Примейла, защото гръдният му кош започна да се издува и свива равномерно от бавното му дишане.