Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Омега застана зад Леш и той усети леко погалване, когато баща му плъзна черната си ръка по гръбнака му.
— Ти си добър син. — За част от секундата сърцето на Леш се сви. Фразата беше абсолютно същата като онази, която вампирът, отгледал го като свой потомък, беше произнасял понякога.
— Благодаря.
Господин Д. и другите двама излязоха от лексуса… И поведоха със себе си човека. На малкия нещастник все още не му хрумваше, че е на едни джинси и тениска разстояние от това да се превърне в жертвен агнец. Но в мига, в който зърнеше Омега, щеше му стане повече от ясно.
12.
Докато Джон лежеше по лице на земята, а сттъпките на врага му приближаваха, той вдиша през носа и ноздрите му се напълниха с пръст. Да се прави на мъртъв не беше най-мъдрата идея, но този задник с епилептичния пръст на спусъка едва ли беше от онези, които внимателно проверява дали са улучили цента или не.
А и не беше особено умно да стреля напосоки насред парка. Този идиот никога ли не беше чувал за съществуването на колдуелската полиция? Или за „Колдуел Куриър Джърнъл“?
Стъпките спряха и сладникавият, предизвикващ гадене мирис, който лесърите излъчваха, едва не го накара да повърне. Интересно как животът и смъртта винаги привличаха вниманието на хранопровода.
Почувства нещо да побутва грубо лявата му ръка, като че убиецът проверяваше дали е готов да му закачат номерче на големия пръст на крака. И тогава, като по команда, Куин издаде тих и драматичен стон иззад бараката.
Сякаш черният му дроб изтичаше през червата.
Ботушите се придвижиха към долната част на тялото на Джон и докато копелето проучваше ситуацията, той отвори леко очи. Убиецът бе заел холивудска поза, хванал с две ръце пистолета и движещ го наляво-надясно. Вярно, че беше голям смешник с тази фалшива театрална стойка, но куршумите си бяха истински и едно бързо движение в посоката на Джон и той щеше да се озове право срещу дулото.
Добре, че не го беше грижа. Когато нещастникът се насочи с маршова стъпка към стенещия Куин, в главата на Джон изникна образът на Хекс и той скочи от земята с едно пъргаво движение. Озова се върху широкия гръб на лесъра, като се вкопчи в него със свободната си ръка и двата си крака и опря пистолета си в бледото му слепоочие.
Убиецът замръзна на място за миг, а Джон подсвирна през зъби и даде сигнал на Куин и Блей да излязат от укритието си.
— Хвърли оръжието, загубеняко — нареди Куин, когато се появи. После, без да даде време на убиеца да последва заповедта, сграбчи ръката му и я пречупи като съчка. Пукането на строшените кости беше по-шумно от подсвиркването на Джон. Лесърът загуби контрол над пистолета, гърчейки се от болка. В далечина се чуха сирени… Които приближаваха.
Джон замъкна мръсника към двойните врати на бараката и след като Блей ги отвори, той скри от поглед жертвата си. После се обърна към Куин и произнесе настоятелно с устни.
— Върви за хамъра си.
— Ако ченгетата дойдат, трябва да изчезнем.
— Няма да ходим никъде. Докарай хамъра.
Куин извади ключа си и го подхвърли към Блей.
— Ти иди. И ни заключи отвън. Разбра ли ме?
Блей не изгуби и секунда, а бързо излезе и затвори вратата. Чу се глухо подрънкване на метал, докато наместваше веригата на мястото й, последвано от изщракването на катинара.
Лесърът започна да се съпротивлява по-усилено, но това не беше лошо… Нужен им беше в съзнание. Джон метна мръсника по корем и дръпна главата му назад, докато гръбнакът му не изпука.
Куин знаеше отлично какво да предприеме. Коленичи и доближи лицето си до това на убиеца.
— Знаем, че държите в плен жена-вампир. Къде е тя? — Сирените се чуваха все по-силно, а убиецът успя да издаде само серия от стенания, така че Джон разхлаби леко хватката си и допусна малко въздух в белите му дробове. Куин замахна и зашлеви лесъра. — Зададох ти въпрос, мизернико. Къде е тя?
Джон отпусна още малко хватката си, но не толкова, че да му остави възможност да се измъкне. Лесърът се разтрепери от страх заради получената по-голяма свобода, с което доказа, че показната му стрелба по-рано не е била нищо повече от дело на безмозъчен загубеняк. Вторият шамар на Куин беше по-силен.
— Отговори ми.
— Нямаме… затворник.
Куин замахна отново, а убиецът се сви в очакване… Да, макар мръсниците да бяха мъртви, рецепторите им за болка все още функционираха отлично.