Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Къде е жената, отвлечена от водача на лесърите?
Джон се протегна и подаде пистолета на Куин, а после с вече свободната си ръка измъкна ловния нож от колана си. Не беше нужно да обяснява, че само той щеше да причинява истински наранявания. Приближи острието и го размаха пред очите на лесъра. Последва бясно гърчене, но на съпротивата му бързо беше сложен край, когато Джон притисна огромното си тяло към намиращия се под него лесър.
— Ще ти се прииска да говориш — отбеляза сухо Куин. — Повярвай ми.
— Не знам нищо за никаква жена — произнесе със съскане лесърът, тъй като трахеята му беше притисната от ръката на Джон.
Джон се дръпна и убиецът изкрещя:
— Не знам! — Сирените вече звучаха съвсем наблизо и от паркинга се чуваше свистенето на гуми.
Беше време да действат внимателно. Лесърът вече бе демонстрирал пълно незачитане на единственото правило във войната и докато със себеподобните му можеше да бъдат сигурни, че ще пазят тишина, с този стрелец нещата не стояха така. Джон срещна разноцветните очи на Куин, но приятелят му вече бе наясно как да действа. Протегна ръка към купчина мърляви парцали, дръпна един и го натика в устата на лесъра. Беше време да замръзнат неподвижно по местата си. До тях достигаха приглушените гласове на полицаите отвън.
— Покривай ме.
— Разбрано.
Джон остави ножа си настрани, за да може да държи убиеца с две ръце, а отвън се чуваха множество стъпки, повечето от които отдалечени. Но без съмнение щяха да се приближат.
Докато полицаите се разпръсваха, от радиостанциите в колите им се разнесе заповедта да претърсят района. Което не отне дълго време. След няколко минути те се събраха до колите си, паркирани до самата барака.
— Екип две-четирийсет до базата. Районът е чист. Няма жертви. Няма заподозрени.
С рязко движение лесърът ритна една туба за бензин и буквално можеше да се чуе как намиращите се отвън полицаи насочват оръжията си към бараката.
— Какво е това, по дяволите?
Леш се усмихна, когато очите на хлапето се приковаха в Омега. Макар целият да беше покрит от робата си, трябваше да си пълен кретен да не осъзнаеш, че там отдолу нещо не беше наред и ето че имаха победител в интелектуалната игра.
Когато малкият нещастник започна да отстъпва назад, подкреплението на господин Д., в лицето на двамата убийци, го хвана за ръцете. Леш кимна към масата за хранене.
— Баща ми ще се погрижи за него ето там.
— Как ще се погрижи?
Паниката беше завладяла напълно хлапето и то се дърпаше като прасе на заколение. Което не беше нищо повече от упражнение за предстоящото.
Убийците го вдигнаха и го тръшнаха върху износения дървен плот, като го задържаха на място за глезените и китките, а Омега се приближи сред всичките крясъци и мятания.
Когато повдигна качулката си, всички притихнаха.
Последвалият човешки писък разцепи въздуха и проехтя в помещението, изпълвайки разнебитената къща с ужасяващ шум.
Леш се отдръпна назад и остави баща си да си върши работата, като наблюдаваше как дрехите бяха разкъсани с едно движение на черната прозрачна ръка. И после дойде време за ножа. Острието му блестеше на светлината, хвърляна от евтиния полилей, който висеше от олющения таван.
Господин Д. беше този, който помогна с техническите подробности, като намести кофите под крайниците и се суетеше наоколо.
Леш трябва да е бил мъртъв, когато са източили кръвта от вените му. Беше се събудил след шок, породен само бог знае от какво, който беше разтърсил цялото му тяло. Беше интересно да види как точно се получава. Как кръвта напуска тялото. Как гръдният кош бива отворен и как Омега преряза собствената си китка, за да процеди черната мазна течност в кухината. Как Злото произведе кълбо енергия от нищото и го запрати в тялото. Начина, по който реанимирането изпълни всяка вена и артерия с даденото от Омега. Последната крачка беше отстраняването на сърцето — органът, който се съсухряше върху дланта на Омега, преди да бъде поставен в керамична урна.
Когато Леш се замисли за своето собствено пробуждане от смъртта, той си спомни как баща му беше накарал господин Д. да му даде да се нахрани от него. Беше имал нужда от кръвта, защото за известно време бе мъртъв, а и все пак бе наполовина вампир. Докато този човек се пробуди единствено със зейнала уста и сериозно объркан поглед.