Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Леш положи длан върху собствените си гърди и почувства ударите на сърцето си…
Нещо течеше. В ръкава му.
Докато Омега започваше да върши извратености с новоприетия, той изтича в банята на горния етаж. Свали си сакото и го сгъна внимателно надве… И осъзна, че няма къде да го сложи. Всичко беше покрито с двайсетгодишна мръсотия.
Боже, защо не беше пратил някого да почисти тук? Накрая закачи сакото си на една кука и… О, по дяволите! Когато вдигна ръка, точно на мястото, където беше поставил превръзка, се виждаше черно петно, а лакътят му беше влажен.
— Мамка му!
Освободи копчето на ръкава си, разкопча ризата и онова, което видя на гърдите си, го смрази.
Вдигна поглед към мътното огледало, сякаш това би променило видяното и се наклони напред към него. Върху лявата част на гърдите му се беше появила нова рана със същата форма и размер като първата. А до пъпа му имаше трета такава.
Почувства как го изпълва прилив на паника, а главата му се замая и той се опря на мивката. Първата му мисъл беше да се втурне при Омега и да го помоли за помощ, но се въздържа… Ако се съдеше по писъците и стенанията от долния етаж, в дневната се случваха разни неща и само идиот би прекъснал Омега в такъв момент. Той беше непостоянен по природа, но за някои неща проявяваше съсредоточеност, граничеща с обсебване.
С ръце на ръба на мивката, Леш сведе глава, а празният му стомах се сви на топка. Нямаше как да не се зачуди още колко такива рани имаше по тялото си… и не искаше да знае отговора. Предполагаше се, че официалното му приемане, прераждането му, или каквото и да беше, е за постоянно. Или така поне му беше казал баща му. Беше роден от Злото, създаден от мрачния извор на вечността.
Да гние в собствената си кожа не беше част от сделката.
— Добре ли сте?
Леш затвори очи. Звукът от гласа на малкия тексасец му подейства като че някой беше прекарал острите си нокти по гърба му. Но той нямаше нужната енергия да му кресне да се разкара.
— Как вървят нещата долу? — попита вместо това.
Господин Д. прочисти гърло. Но въпреки това неодобрението му го накара да се задави със собствените си думи.
— Мисля, че ще отнеме още известно време, господине.
Страхотно.
Леш наложи на превития си гръб да се изправи и се обърна, за да застане лице в лице със своя заместник… Внезапно кучешките му зъби се удължиха в устата му и той не можеше да разбере защо. После осъзна, че очите му са се заковали в югуларната вена на другия.
Дълбоко в него гладът му набираше скорост и принуждаваше стомаха му да се бунтува.
Случи се прекалено бързо, за да може да се спре, да се замисли или да задава въпроси. В един миг стоеше до мивката, а в следващия вече се беше нахвърлил върху господин Д., притисна го назад към вратата и заби зъби в гърлото му.
Черната кръв, бликнала върху езика му, беше именно еликсирът, от който се нуждаеше, и той я засмука жадно. В началото тексасецът се дърпаше, но после притихна. Нещастникът нямаше от какво да се тревожи. В това нямаше нищо сексуално. Беше чисто и просто хранене.
И колкото повече поглъщаше, толкова по-голяма жажда изпитваше. Леш притисна силно убиеца към гърдите си и засмука с още по-голямо настървение.
13.
Когато шума, предизвикан от ритника по тубата за бензин утихна, Куин седна върху краката на кучия син. Мръсникът може и да беше успял веднъж, но нямаше да му се удаде втора възможност.
Полицаите отвън се струпаха пред бараката.
— Заключено е — отбеляза един от тях, а веригата се раздрънча.
— Наоколо има гилзи от патрони.
— Почакай, вътре има нещо… Боже, каква воня.
— Каквото и да е, умряло е поне преди седмица. Тази миризма…
— Предпочитам яхнията с риба на тъща ми пред това.
Последваха възгласи в знак на съгласие.
Куин и Джон бяха заковали очи един в друг в заобикалящия ги мрак и чакаха. Ако вратата се отвореше, единственото решение беше да се дематериализират и да оставят лесъра. Нямаше начин да вземат със себе си такава тежест. Но нямаше как някой от полицаите да има ключ у себе си, така че ако искаха да влязат, нямаха друг избор, освен да стрелят по катинара.
И най-вероятно щяха да решат, че заради едно надзъртане в бараката не си струва да изписват тонове доклади. Според обаждането на деветстотин и единайсет стрелецът беше само един и нямаше как да се е озовал вътре.