Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Запъти се да пусне топлата вода и се възхити на отражението си в огледалото, а после провери колекцията си от синини. Повечето от появилите се предишната нощ бяха изчезнали, но знаеше, че ще получи нови… Леш се намръщи и вдигна ръка. Нараняването от вътрешната страна беше увеличило размера си, вместо да се смали.
Докосна мястото с пръст и не почувства болка, но то наистина изглеждаше ужасяващо. Открита рана, сива в средата, очертана от черна линия.
Първата му мисъл беше, че се налага да се види с Хавърс… Само че това беше напълно нелепо и просто някаква отживелица от стария му живот. Като че би се появил в клиниката и небрежно би си записал час. А и не знаеше къде се бяха преместили. Което създаваше проблем за осъществяването на успешен набег. Мишената им беше приела нападението сериозно и се бе укрила вдън земя.
Пъхна се под топлата струя и се погрижи да изтърка болното място със сапун, като реши, че ако причината беше някаква инфекция, това би помогнало. А после се замисли за други неща.
Очакваше го велика нощ. Първо официалното въвеждане в редиците им в осем, после среща с Бенлоиз в десет.
И накрая щеше да се върне обратно тук за още малко любов.
Когато излезе изпод душа, се подсуши и огледа раната. Очевидно проклетото нещо се беше раздразнило от оказаното внимание и по повърхността на раната се беше появила черна течност.
Чудесно! Със сигурност щеше да е много лесно да се изпере петното, което щеше да остави на копринената му риза.
Той залепи огромно парче лейкопласт върху раната и си помисли, че може би тази вечер двамата с приятелката му трябваше да го раздават по-нежно. За разнообразие щеше да я завърже.
Бързо облече елегантен костюм и се запъти навън. Когато мина покрай вратата на главната спалня, той спря и сви ръката си в юмрук. Заблъска достатъчно силно, че да събуди дори мъртвец, и се усмихна.
— Скоро се връщам и ще донеса вериги.
Зачака отговор. Когато такъв не последва, той хвана бравата и долепи ухо до вратата. Звукът от равномерното й дишане беше лек и тих като повей, но беше налице. Тя беше жива. И щеше да е жива, когато се върнеше.
Със значителна доза самоконтрол си наложи да пусне бравата. Ако отвореше вратата, щеше да загуби още два часа, а баща му не обичаше да чака.
В кухнята на долния етаж се опита да хапне нещо, но не успя да преглътне и хапка. Таймерът на кафе машината се беше включил преди два часа и бърз поглед към каната му показа, че съдържанието й прилича на машинно масло. Отвори хладилника, но не видя нищо, което да привлече вниманието му, въпреки че умираше от глад.
Накрая Леш се дематериализира от кухнята с празни ръце и празен стомах. Комбинация, която не действаше добре на настроението му, но нямаше намерение да пропуска шоуто за нищо на света. Ако не по друга причина, то поне за да види какво са правили с него по време на собственото му приемане.
Фермерската къща се намираше на североизток от неговия облицован с камък дом и в мига, в който прие форма на тревната площ, знаеше, че баща му е вътре. Кръвта му започваше да вибрира по странен начин всеки път, когато се намираше в близост до Омега, подобно на ехо в затворено пространство… Макар да не беше сигурен дали той е звукът, а баща му пещерата, или обратното. Входната врата беше отворена и когато се изкачи по стъпалата на верандата и влезе в овехтялото антре, той се замисли за собственото си приемане.
— Когато стана наистина мой.
Леш се обърна. Омега беше в дневната, а бялата му роба покриваше лицето и ръцете му. Черната му енергия се изливаше върху пода като тъмна сянка.
— Вълнуваш ли се, сине мой?
— Да.
Леш хвърли поглед през рамо към масата в трапезарията. Кофата и ножовете, използвани за него, бяха там. Готови и в очакване.
До слуха им достигна хрущящият звук от гумите на кола върху чакъла отвън.
— Тук са.
— Сине, бих искал да ми доведеш още. Гладен съм за свежа плът.
Леш отиде до вратата.
— Няма проблем.
Поне в това бяха на едно мнение. Повече членове значеше повече пари и повече битки.