Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Когато той спря на паркинга зад „Ресторанта на Сал“, където нямаше осветление, Джон и Куин вече кървяха обилно. И боят свърши чак когато Джон беше извлечен от джипа от Трез, което означаваше, че червенокосият се беше обадил предварително. Върху Куин беше приложена същата сила от страна на Ай Ем.
Джон се изплю, за да почисти устата си, и огледа всички присъстващи.
— Да сложим край на това, момчета — предложи с лека усмивка Трез. — Какво ще кажете?
Джон беше пуснат и се разтрепери от ярост. Може би тъкмо онзи убиец можеше да им разкрие местонахождението на Хекс… Или поне да получат следа… Или каквото и да е. Но тъй като Куин беше настоял да го унищожат, сега не бяха по-близо до нея, отколкото преди. А на всичкото отгоре лесърът беше умрял толкова лесно. Само едно пробождане в сърцето и той се беше върнал обратно при Омега.
Куин избърса уста с опакото на ръката си.
— По дяволите, Джон. Нима мислиш, че аз не искам да я открием. Нима мислиш, че мен не ме е грижа? Боже, всяка нощ съм навън с теб търсейки я, с надеждата да бъде спасена. — Той размаха пръст. — Така че, чуй ме добре. Ако ченгетата ни бяха арестували заедно с проклетия лесър, това нямаше да ни помогне. Искаш ли да обясняваш на Рот как си стигнал до това положение? Аз не искам. И ако отново насочиш пистолет към лицето ми, ще те смачкам, без значение каква длъжност заемам.
Джон нямаше какво да каже. Едно нещо беше сигурно — ако не получеше някаква обнадеждаваща информация от Бенлоиз, щеше да се захване със ситуацията по свой начин, без значение кой се опитваше да го спре — сянка или някой друг.
— Чу ли ме? — настоя Куин. — Ясен ли съм?
Джон закрачи наоколо с ръце на кръста и наведена глава. Гневът му започна да се охлажда полека-лека и той осъзна, че приятелят му е прав. Също така беше наясно, че временно бе загубил ясна представа за случващото се в бараката. Наистина ли беше тикнал оръжие в лицето на приятеля си?
Споменът накара стомаха му да се свие.
Ако не се стегнеше, щеше да има много повече проблеми от една изчезнала жена. Щеше да свърши мъртъв — или защото не е бил във форма по време на битка, или защото е разгневил Рот до крайност. Погледна към Куин. Суровото изражение на лицето му показваше, че е стигнал до пределна точка в приятелството им, от която можеше да няма връщане назад. И то не заради нрава на Куин, а заради факта, че Джон се държеше като леке и никой не искаше да има нищо общо с него. Приближи се до приятеля си и не беше изненадан, че Куин остана на мястото си, без да помръдне. Когато му протегна ръка, последва дълга пауза.
— Аз не съм ти враг, Джон.
Джон кимна, загледан в татуираната сълза под окото на Куин. Отдръпна ръката си и изписа:
— Знам. Просто… Трябва да я открия. Ами ако този убиец беше ключът към мястото, където я държат?
— Дори да е било така, положението стана критично и понякога се налага да избереш себе си пред нея. Защото ако не го направиш, никога няма да разбереш какво й се е случило. Не можеш да я издирваш, ако лежиш в ковчег.
Нямаше как да оспори казаното.
— Така че ме чуй, откачалко. Заедно сме в това — промълви Куин тихо. — Тук съм, за да се погрижа да не се събудиш мъртъв. Разбирам целеустремеността ти, спор няма. Но ще трябва да си сътрудничим.
— Ще убия Леш — изписа Джон припряно. — Ще стискам гърлото му и ще се взирам в очите му докато умира. Не ме е грижа какво ще ми струва това… Но прахта му ще бъда разпръсната върху нейния гроб. Кълна се в… — В какво можеше да се закълне? Не в баща си. Нито в майка си… — Кълна се в собствения си живот.
Всеки друг би се опитал да го успокои с опяване как трябва да има вяра и други подобни глупости. Но Куин просто го тупна по рамото.
— Казвал ли съм ти наскоро колко те обичам?
— Всяка нощ излизаш с мен, за да ми помогнеш да я открия.
— Не го правя заради проклетата ми работа.
Този път, когато Джон протегна длан, приятелят му я пое и го придърпа в здрава прегръдка. После Куин го отблъсна леко и погледна часовника си.
— Трябва да тръгваме към авеню „Св. Франсис“.
— Имате десет минути. — Трез прехвърли ръка през рамото на Куин и го поведе към кухнята. — По-добре вие двамата да се почистите. Можете да оставите хамъра на рампата за доставки, а аз ще сменя номерата вместо вас.
Куин погледна към Трез.