Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Дрезгавият й глас напрегна докрай ерекцията му.
— Само ще стоиш или имаше сериозна причина да ме донесеш дотук?
Джон я целуна, като плъзна език между устните й, прониквайки дълбоко навътре. И продължи да я целува, докато вървеше към своята… към тяхната стая. Когато влязоха, той я положи на леглото, а тя се взря нагоре към него. Погледът й говореше, че е готова да получи онова, което той се канеше да й даде.
Изглеждаше изключително изненадана, когато й обърна гръб. Но той трябваше да й даде подаръка.
— Бях отгледан от хора и когато те се обвързват, мъжът дава на жената нещо в знак на обич. — Изведнъж Джон се почувства нервен. — Надявам се да го харесаш. Опитах се да постъпя, както е редно.
Хекс се надигна, а ръцете й трепереха леко, когато пое кутийката.
— Какво си направил, Джон Матю…
Ахването й, когато открехна кутийката, беше наистина неповторимо. Джон се пресегна и извади дебелата верижка от кадифеното й гнездо. Квадратният диамант, разположен в платинен обков, беше шесткаратов, каквото и да означаваше това. Единственото, което го интересуваше, беше, че е достатъчно голям и достатъчно блестящ, че да го забележат от Канада.
Той искаше да е ясно, че не е свободна, в случай че на някой мъж му хрумнеха разни идеи, когато я видеше. И ако ароматът на обвързан вампир, оставен от Джон, не достигнеше до носа му, то блясъкът на камъка със сигурност щеше да му се набие на очи.
— Не ти купих пръстен, защото знам, че ще се биеш и не исках нищо да пречи на ръцете ти. А ако ти харесва, бих се радвал да го носиш непрекъснато…
Хекс сграбчи лицето му и го целуна така продължително и страстно, че на него му свърши въздухът. Но не го беше грижа.
— Никога няма да го сваля. Абсолютно никога.
Без да откъсва устни от нейните, Джон я бутна с червената й рокля към възглавниците, а ръцете му обхванаха гърдите й. Притисна тялото си към нейното и започна да рови из метрите атлаз… Отне му около секунда и половина да изгуби търпение.
Оказа се, че съблечена роклята изглежда дори по-добре. Джон се люби със своята жена бавно, като се наслаждаваше на тялото й и го галеше нежно с ръце и устни. Когато най-накрая се сляха в едно, хармонията помежду им беше така съвършена, моментът така идеален, че той застина. Животът го беше довел дотук, до този миг с нея, събрал ги бе заедно…
Това щеше да е историята, за която си струваше да се живее.
— Джон… — промълви тя с дрезгав глас. Той подсвирна в отговор. — Аз също мисля да си направя татуировка. — Той наклони глава на една страна, а тя предпазливо плъзна ръце по гърба му. — Какво ще кажеш да отидем до онова ателие? Може да ги накарам да изпишат името ти върху гърба ми…
Оргазмът, който се надигна у него и се изля в тялото й, беше по-добър отговор от каквито и да е думи, казани на глас. Хекс се засмя гърлено и размърда хълбоци.
— Ще приема това за „да“…
Да, помисли си Джон и започна да се движи в нея. Да, по дяволите, да…
В крайна сметка, каквото беше добро за мъжа, беше още по-добро за неговата жена. Така беше честно.
Боже, обичаше живота. Обичаше живота и всички в тази къща, както и всички достойни създания по света. Съдбата невинаги можеше лесно да се понесе… Но някак умееше да подреди нещата.
Накрая всичко се случваше така, както трябваше да се случи.