Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
жените го подлудяваше много по-силно от топлината и чувствата.
«Изведи я оттук — помисли си Фюри. — Веднага!»
Гласът му стана несигурен.
— Можеш ли да вървиш?
— Вие ми се свят.
— Ще те нося — приближи се до нея, макар да не бе много сигурен
дали ще може да я докосне. Но ето че това се случи… С едната ръка я
обгърна през кръста, а другата подпъхна под коленете й. Тя бе лека, почти не усещаше тежестта й и мускулите му се справиха без усилие.
Тръгна към вратата, а тя се сгуши в него. Облегна глава на рамото му
и стисна ревера на блузата му.
О… Скрайб Върджин! Усещането беше толкова хубаво.
Фюри я понесе по коридора към другата част на къщата. Щеше да я
настани в стаята до неговата.
Джон се движеше сякаш на автопилот, когато двамата с Тор излязоха
от тренировъчния център и пресякоха паркинга, за да стигнат до мястото, където бяха оставили «Рейндж Роувър»-а. Звукът от стъпките им се
отразяваше от ниския бетонен таван и ехото отекваше в празното
пространство.
— Знам, че трябва да се върнеш за резултатите — каза Тор, когато
двамата се настаниха в джипа. — Този път ще дойда, независимо от
всичко.
Всъщност на Джон много му се искаше да може да отиде сам, — Какво има, синко? Да не би да си ядосан, че оставих Фюри да те
заведе при лекаря първия път?
Джон постави длан на ръката му и поклати ожесточено глава.
— Добре. Просто исках да бъда сигурен.
Джон извърна поглед. Искаше му се никога да не бе ходил при
лекаря. Или поне да си бе държал устата затворена, докато бе там. По
дяволите. Не биваше да казва нито думичка за онова, което му се бе
случило преди почти година. Но проблемът бе в това, че след всичките
онези въпроси за здравето му отговаряше, без да се замисли. И когато
лекарят го бе попитал за сексуалните му преживявания, бе споменал за
случилото се през януари. Въпрос. Отговор. Точно като другите
въпроси… Почти.
За миг бе изпитал облекчение. Не бе ходил на лекар след случилото
се, а подсъзнателно се тревожеше, че вероятно е трябвало. Но сега, мислеше си, ще мине през прегледа и така ще приключи с нападението.
Но вместо това доктор Хавърс бе настоял, че се налага да премине през
подходяща терапия. И че трябва да говори за случилото се.
Като че ли той искаше да мисли за това… Месеци наред бе потискал
спомена, задържал проклетото нещо в себе си и сега нямаше да изрови
гниещия труп. Защото му бе прекалено трудно да го зарови в земята.
— Какво има, синко? — повтори въпроса си Тор.
Не, за нищо на света нямаше да се срещне с психолог.
Посттравматичен период. Да върви по дяволите.
Джон извади бележника си и написа:
«Просто съм уморен.»
— Сигурен ли си?
Той кимна и го погледна, за да му покаже, че не го лъже. В същото
време вътрешно се гърчеше. Какво щеше да си помисли Тор, ако знаеше за
случилото се? Истинските мъже не позволяват да им се случат подобни
неща, независимо какъв вид оръжие е допряно до гърлото им.
И написа:
«Следващия път ще отида при Хавърс сам, окей?»
Тор смръщи вежди.
— О… Това не е особено умно, синко. Имаш нужда от охрана.
«Тогава трябва да е някой друг. Не ти.»
Не посмя да погледне Тор, когато му показа написаното. Настъпи
дълга тишина.
Когато Тор най-после проговори, гласът му бе едва доловим шепот: — Добре. Няма… проблем. Може би Бъч ще може да те заведе.
Джон затвори очи и издиша. Който и да бе Бъч, той нямаше нищо
против.
Тор запали двигателя.
— Както кажеш, Джон.
Джон. Не синко.
Потеглиха. Единственото, за което мислеше, бе: «Мили Боже, моля
те, не позволявай Тор да разбере.»
>13.
Бела затвори телефона и осъзна, че онова, което тежи в гърдите й е
така взривоопасно, че може да експлодира всеки момент. Нямаше начин
крехките й кости и нежната й кожа да задържат подобни чувства и
емоции.
Изпаднала в отчаяние, се огледа из стаята и видя неясните и размити
очертания на маслени картини, мебели антики, ориенталски вази и…
Фюри, който я гледаше втренчено, седнал в един фотьойл.
Напомни си, че също като майка си тя е дама. Така че поне трябваше
да се престори, че притежава самоконтрол. Прочисти гърлото си.
— Благодаря ти, че остана с мен, докато разговарях със семейството
си.
— Няма защо.
— Майка ми беше… Изпита огромно облекчение, че чува гласа ми.
— Мога да си представя.
Е, майка й бе изрекла няколко думи, показващи облекчение, но бе