Пробудена любов

талия. Дългата му красива коса погъделичка носа й, излъчваше приятен

мирис, докосването до бузата й бе прекрасно. Зарови се в нея и вдиша

дълбоко.

Когато най-после се успокои, се почувства по-леко, но не в добрия

смисъл. Изпълваше я гняв. Сега кожата й бе като сито, а тя изтичаше

навън, превръщаше се във въздух… в нищо.

Не искаше да изчезне.

Вдъхна дълбоко и се освободи от прегръдката на Фюри. Започна да

премигва бързо, опита се да фокусира погледа си, но мехлемът

продължаваше да замъглява зрението й. Какво й бе причинил онзи лесър?

Имаше чувството, че е нещо много лошо…

Вдигна ръка към клепачите си.

— Какво ми е направил?

Фюри просто поклати глава.

— Много ли е грозно?

— Вече свърши. В безопасност си. Само това има значение.

«Но аз нямам чувството, че всичко е свършило», помисли си тя.

Тогава Фюри се усмихна, жълтите му очи излъчваха нежност и за нея

бяха балсамът, който я успокои.

— По-лесно ли ще ти е, ако си си у дома? Ако искаш, ще намерим

начин да те закараме там, въпреки че утрото ще настъпи съвсем скоро.

Образът на майка й изникна прел очите й, но не можеше да си

представи да бъде в една къща с нея. Не и в момента. Още повече, Ривендж също бе там. Ако брат й видеше нараняванията й щеше да

изпадне в силна ярост, а последното, което искаше, бе той да поеме по

бойната пътека. Искаше насилието да спре. Що се отнасяше до нея, Дейвид можеше да върви в ада още в тази минута, тя просто не искаше

някой, когото обича, да рискува живота си, за да го изпрати там.

— Не, не искам да си отида у дома. Не и докато не съм напълно

излекувана. А съм толкова уморена… — гласът й заглъхна, когато

погледът й се спря на възглавниците.

След миг Фюри стана.

— Аз съм в съседната стая, ако имаш нужда от мен.

— Не искаш ли палтото си?

— О, да… Да видим дали тук има халат — скри се в гардероба и

излезе, преметнал през ръка дреха от черен сатен. — Фриц снабдява

стаите за гости с вещи, обикновено необходими на силния пол, така че

вероятно ще ти е голям.

Тя взе халата, а той се обърна с гръб към нея. Когато съблече тежкото

кожено палто, студеният въздух я обгърна, затова побърза да се загърне в

сатена.

— Готово — каза, благодарна за дискретността му.

Той се обърна отново с лице към нея и тя постави палтото в ръцете

му.

— Май все ти благодаря, нали? — измърмори.

Той дълго я гледа. После, като в забавен кадър, вдигна палтото към

носа си и вдиша дълбоко.

— Ти си… — думите му заглъхнаха. После отпусна ръката с дрехата

до тялото си, а на лицето му се изписа странно изражение.

Всъщност, не, това не бе изражение. А маска. Беше се скрил зад нея.

— Фюри?

— Радвам се, че си при нас. Опитай се да поспиш. И хапни от

храната, която ти донесох, ако можеш.

Вратата се затвори безшумно зад него.