Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
запали с волята си свещта до него. Завъртя крак и огледа внимателно
раната на прасеца си. Имаше дупки там, където куршумът бе влязъл и
излязъл. Това означаваше, че само бе преминал през тялото му. Щеше да
го преживее.
Изгаси свещта с дъха си, вдигна отново панталоните на хълбоците си
и легна. Отвори се за болката и за агонията, долавяйки всеки нюанс на
изгарящата го пулсация…
Чу странен звук, подобен на тихо хлипане. Той се повтори, а Бела
започна да се мята в леглото, чаршафите прошумоляха…
Зи скочи от пода и отиде при нея. И в този миг тя наклони глава към
него и отвори очи.
Премигна, вдигна поглед към лицето му и… изпищя.
>12.
— Искаш ли нещо за хапване приятелю? — въпросът бе отправен от
Фюри към Джон, когато двамата влязоха в имението.
Момчето изглеждаше изтощено, но пък и всеки друг на негово място
би се чувствал така. Не е лесно да изтърпиш пълен медицински преглед.
Самият Фюри също бе малко уморен Джон поклати глава. Още докато
вратата на фоайето се затваряше, Тор вече бързаше надолу по стълбите с
вид на загрижен и изнервен баща. И всичко това, въпреки че Фюри му се
бе обадил още когато бяха потеглили към дома.
Посещението при Хавърс бе минало добре. Е, поне повечето новини
бяха добри. Като се изключеше припадъкът, Джон бе здрав. Резултатите
от кръвните му проби щяха скоро да са готови. Включително тези, които
имаха за цел да проследят родословното му дърво. Ако имаха късмет, скоро щяха да научат кои са предците му, което щеше да му помогне да
намери роднините си. Така че нямаше причини за тревога.
Тор прегърна момчето през раменете, а то се отпусна в ръцете му.
Двамата се погледнаха и се разбраха с очи. Братът каза: — Мисля да те заведа у дома.
Джон кимна и започна да говори с помощта на езика на знаците. Тор
вдигна поглед.
— Казва, че е забравил да те попита как е кракът ти.
Фюри сгъна крак в коляното, повдигна го и почука по прасеца си.
— По-добре, благодаря. А ти се грижи за себе си, Джон, окей? И
загледа как двамата изчезват през вратата под стълбището.
«Какво добро дете», помисли си. Слава на Бога, че го бяха открили
преди преобразяването му…
Женски вик проряза тишината във фоайето — сякаш бе живо
същество, спуснало се над главите им от балкона.
Фюри се вцепени до мозъка на костите си. Бела.
Спусна се към втория етаж и събори поне половината от статуите.
Отвори рязко вратата на стаята на Зейдист и в нея нахлу светлина.
Сцената веднага се запечата в паметта му. Бела седнала в леглото, свила
се плътно до таблата и притиснала завивките до брадичката си, а Зи
коленичил пред нея, вдигнал ръце и гол от кръста нагоре.
Фюри изгуби контрол над себе си и се нахвърли върху Зейдист, сграбчи го за гърлото и го запрати в стената.
— Какво те прихваща! — изрева и отново удари Зи в стената. — Ти, проклето животно!
Зи не оказа никаква съпротива, макар отново да бе болезнено ударен
в стената. Всичко, което каза, бе:
— Отведи я. Заведи я някъде другаде.
В стаята нахлуха Рейдж и Рот. И двамата заговориха едновременно, но Фюри не чуваше нищо. Ушите му бучаха оглушително. Никога преди
не бе мразил Зи. Отнасяше се с търпение към него, приемаше го — заради
всичко, което бе преживял. Но да се нахвърли на Бела…
— Ти, болно копеле… — изсъска Фюри. И отново удари в стената
здравото и стегнато тяло на брат си. — Болно копеле! Отвращаваш ме.
В отговор Зи просто го гледаше втренчено. Черните му очи бяха като
асфалт, студени и безизразни.
Изведнъж масивните ръце на Рейдж се сключиха около двамата в
мечешка прегръдка, която едва не строши костите им. Той каза
шепнешком:
— В момента Бела няма нужда от това, момчета.
Фюри освободи близнака си от хватката. Придърпа палтото си и
изръмжа:
— Изведете го оттук, докато не я преместим.
Трепереше силно и дишаше по-учестено и по-дълбоко от нормалното.
Гневът му не искаше да затихне, въпреки че Зи излезе от стаята
доброволно, следван по петите от Рейдж.
Фюри прочисти гърлото си и погледна Рот.
— Господарю, ще ми разрешиш ли да се погрижа за нея?
— Да — гласът на Рот излизаше през устата му като опасно ръмжане.
Той също тръгна към вратата. — Ще се погрижим Зи да не се върне тук
още известно време.
Фюри погледна Бела. Тя трепереше, после премигна и потърка очите
си. Когато той се приближи до нея, тя се сви и потъна във възглавниците.
— Бела, аз съм Фюри.
Тялото й се отпусна малко.
— Фюри? Не виждам — гласът й трепереше неудържимо, думите й