Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Джон избърса уста и някак си успя да изтърве салфетката. Изруга
безмълвно и се наведе да я вдигне… Същото направи и Сарел, която първа
стигна до нея. Подаде му я и той оформи с устни думите «благодаря ти».
— Няма защо — каза тя.
Обожаваше гласа й. Харесваше му и мирисът на лосиона й за тяло, който ухаеше на лавандула. Харесваше и дългите й тънки пръсти.
Обаче мразеше вечерята. Уелси и Тор говореха през цялото време
вместо него и запознаха Сарел с една доста лъскава версия на живота му.
А онова, което той написа в бележника си, изглеждаше като глупаво
запълване на страници и време.
Вдигна глава и видя, че Уелси му се усмихва. Но после тя прочисти
гърлото си, като че ли се опитваше да остане сериозна.
— И така, както казвах, по-рано, още в Древната страна, две жени от
аристокрацията са отговаряли за церемонията по време на зимното
слънцестоене. И едната от тях е била майката на Бела. Искам да поговоря
с нея, за да съм сигурна, че няма да забравим нещо.
Джон остави разговора да се води край него, без да му обръща
особено внимание. Докато Сарел не каза: — Е, мисля, че е по-добре да тръгвам вече. Остават само трийсет и
пет минути до зазоряване. Родителите ми ще изпаднат в истерия.
Бутна стола си назад и Джон, като всички останали, се изправи на
крака. Докато роднините се сбогуваха, той откри, че е останал на заден
план. Поне докато Сарел не погледна право към него.
— Ще ме изпратиш ли? — попита.
Погледът му се стрелна към входната врата. Да я изпрати? До колата
й?
Изведнъж у него заговори първичният мъжки инстинкт — толкова
силно, че се олюля. Неочаквано усети странен гъдел в дланта си и сведе
поглед към нея — имаше чувството, сякаш държи нещо… за да може да я
защити.
Сарел прочисти гърлото си.
— Добре… хм…
Джон осъзна, че тя чака него, и излезе от транса, в който бе и
изпаднал. Пристъпи напред и направи знак към входната врата. Докато
излизаха навън, тя попита:
— И така, радваш ли се, че ще се обучаваш?
Джон кимна и се огледа, като особено внимателно се взря в сенките.
Чувстваше се напрегнат и отново усети онзи особен гъдел в дясната длан.
Не знаеше с точност какво търси. Знаеше само, че трябва да се погрижи тя
на всяка цена да остане жива.
Сарел извади ръка от джоба си и ключовете й издрънчаха.
— Мисля, че мой приятел ще е в твоя клас. Трябваше да се запише
тази вечер — отключи вратата на колата. — Както и да е, знаеш
истинската причина за присъствието ми тук, нали?
Той поклати глава.
— Мисля, че Тор и Уелси искат да пиеш от мен, когато настъпи
преобразяването ти.
Шокът бе толкова силен, че Джон се закашля. Беше сигурен, че очите
му са се ококорили, сякаш ще изхвръкнат от орбитите.
— Съжалявам — тя се усмихна. — Предполагам, че не са ти казали.
Да. В противен случай щеше да помни разговора.
— Аз нямам нищо против — увери го. — А ти?
О, Господи!
— Джон? — тя прочисти гърлото си. — Знаеш ли какво, имаш ли
нещо, на което да пиша?
Той поклати мълчаливо глава. Беше оставил бележника си в къщата.
Идиот.
— Дай ми ръката си — подчини се и видя, че Сарел бе извадила
химикалка отнякъде. Тя се приведе над дланта му и започна да пише. —Това са имейлът ми и никът ми в чат програмите. След около час ще съм
онлайн. Пиши ми. Тогава ще можем да си поговорим на спокойствие.
Той сведе поглед към написаното. И остана втренчен в него. Тя сви
леко рамене.
— Искам да кажа, не те задължавам да ми пишеш. Просто ако…
сещаш се. Мисля, че бихме могли да се опознаем поне малко по този
начин — направи пауза. Като че ли чакаше отговор. — Хм… Както и да е.
Не искам да те притискам. Искам да кажа…
Той сграбчи ръката й, изтръгна химикалката от пръстите й и изпъна
дланта й. Написа:
«Искам да говоря с теб»
И тогава погледна право в очите й и направи най-удивителната и
смела постъпка в живота си.
Усмихна й се.
>15.
Утрото настъпи и щорите покриха прозорците. Бела се загърна в
черния халат и се втурна вън от спалнята, която й бяха отредили. Огледа
бързо коридора и в двете посоки. Нямаше свидетели. Добре. Затвори тихо
вратата и запристъпва по персийския килим, без да издава и звук. Когато
стигна до площадката на грандиозното стълбище, спря и се опита да си
спомни накъде трябва да тръгне.
«По коридора, от двете страни на който има статуи», сети се за
едно друго свое посещение в къщата преди много, много седмици.
Тръгна по-бързо, после се затича, стиснала с едната си ръка халата