Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
любезността й, от нежния допир на ръката й до рамото му…
Единственото докосване, което някога бе искал…
Накрая тя притисна китката си към устата му. Макар че кучешките
му зъби се оголиха от копнеж по нея, не направи нищо, освен да целуне
нежната й кожа и да откаже. Как можеше да вземе от нея онова, което
редовно му бе отнемано? Тя му се предлагаше, но бе заставена да го
направи — бе затворник на Господарката, също като него.
Пазачите влязоха по-късно. Изглеждаха шокирани от това, че тя го
бе прегърнала, но не бяха груби с нея. На излизане тя погледна роба. На
лицето й бе изписана загриженост.
Само след секунди стреличките полетяха към него — толкова
многобройни, че все едно го замерваха с чакъл. Докато потъваше в
забвение, си помисли, че такава силна атака не вещае нищо добро.
Когато дойде в съзнание, Господарката се бе изправила над него.
Беше бясна. Държеше нещо в ръка, обаче той не виждаше какво е.
— Мислиш, че си прекалено добър за подаръка, който ти направих?
Вратата се отвори и внесоха безжизненото тяло на младата жена.
Преди да излязат, пазачите го захвърлиха на пода като рогозка. Бе
мъртва.
Робът закрещя от ярост. Виковете му отекнаха в каменните стени
на килията и достигнаха висотите на оглушителен рев. Напрегна сили да
се освободи от стоманените окови, те се забиха в плътта му чак до
костите, един от дървените стълбове изскърца остро и се разцепи… А
робът продължаваше да крещи.
Пазачите отстъпиха назад. Дори Господарката изглеждаше
уплашена от яростта, която бе отприщила. Но както винаги, не след
дълго тя възвърна контрола си.
— Оставете ни! — извика на охраната.
Изчака, докато силите на роба го напуснаха. После се наведе над
него и силно пребледня.
— Очите ти — прошепна, втренчила поглед в него. — Очите ти…
Изглеждаше ужасена и завладяна от страх, но после се овладя и на
лицето й се изписа кралско снизхождение.
— Ще пиеш от жените, с които те дарявам — хвърли поглед на
безжизненото тяло на камериерката. — И по-добре не им позволявай да
те утешават, защото ще направя това отново. Ти си мой и на никоя
друга.
— Няма да пия! — извика той. — Никога!
Тя отстъпи назад.
— Не ставай смешен, робе.
Той оголи кучешките си зъби и изсъска.
— Гледай ме, Господарке! Наблюдавай как измършавявам — изкрещя
последната дума и гръмовният му глас изпълни кината. Тя замръзна на
място от ярост. Вратата се отвори рязко и охраната влезе, извадила
мечове.
— Оставете ни! — изръмжа тя. Лицето й бе силно почервеняло
тялото й трепереше.
Вдигна ръка и камшикът изплющя, като остави червена следа по
гърдите на роба. Плътта му кървеше, но той й се присмя.
— Удари ме пак! — извика. — Хайде, направи го отново. Нищо не
усетих, толкова си слаба!
Сякаш невидим бент се бе отприщил у него и думите нямаха край…
Ругаеше я и й се надсмиваше, а тя го удряше с камшика, докато леглото
не се превърна в локва кръв. Докато накрая вече не можеше да вдигне
ръка, задъхваше се и бе цялата покрита с неговата пот и кръв. А той бе
концентриран, леден и спокоен, въпреки болката. Макар той да бе
наложеният с камшик, тя се бе пречупила първа.
Главата й се отпусна на гърдите й като в жест на подчинение, едва
си поемаше дъх през побелелите устни.
— Охрана! — извика с дрезгав глас. — Охрана!
Вратата се отвори. Униформеният мъж, който влезе се поколеба, като видя стореното. Макар и войник, той пребледня и се олюля.
— Дръж главата му — гласът на Господарката бе тънък и писклив, тя изпусна камшика. — Дръж главата му, казах веднага!
Охраната се запрепъва и се подхлъзна на мокрия под. После робът
почувства месести длани да натискат челото му назад.
Господарката се наведе над тялото на роба, все още задъхана.
— Не ти е разрешено… да… умреш.
Ръката й се плъзна по мъжествеността му, гмурна се по-дълбоко и
намери двете еднакви кълба. Започна да стиска и да върти ръка, докато
цялото му тяло не бе завладяно от спазми. Той извика, а тя ухапа
собствената си китка, задържа я над устата му и кръвта й потече в
него.
Зи се отдалечи от леглото. Не искаше да мисли за Господарката в
присъствието на Бела… Като че ли онова зло можеше да се изплъзне от
ума му, да я застраши в съня й и да й попречи да се излекува.
Отиде до купа одеяла и осъзна, че е странно уморен. Изтощен, всъщност.
Излегна се на пода. Кракът му пулсираше от болка.
Бе забравил, че е прострелян. Събу ботуша, съблече панталоните си и