Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Вятърът, който блъскаше по стените и прозорците на имението, капризен
и непостоянен… Пронизителното проскърцване на някоя дъска от пода.
Застави се да затвори очи.
Около минута след това стана от леглото и закрачи из стаята, наслаждавайки се на мекия ориенталски килим под краката си. Не
виждаше смисъл в заобикалящия я лукс. Нормалността и безопасността, в
които потъваше, й се струваха като чужд език — такъв, на който е
забравила да говори и чете. А дали не сънуваше?
Часовникът в ъгъла на стаята удари пет часът след полунощ. От колко
часа бе свободна? Колко време бе минало, откакто братята бяха дошли за
нея, бяха я извадили от земята и й бяха дарили отново въздуха? Може би
осем часа? Може би, но й се струваха като минути. Или години?
Времето бе нещо мъгляво и неясно — също като замъгленото й
зрение. То я изолираше от света, плашеше я.
Загърна се по-плътно в копринения халат. Би трябвало да ликува от
радост. След като само Господ знаеше колко време бе прекарала в онази
тръба в земята, с онзи лесър, който я задушаваше с присъствието си, сега
би трябвало да плаче от сладко облекчение. Но вместо това, всичко около
нея й се струваше фалшиво и нереално — като че ли се намираше в
кукленска къща с реални размери, пълна с фигури и предмети от картон.
Спря пред един от прозорците и осъзна, че има само един-единствен
човек, когото усещаше като нещо реално. И много й се искаше да бъде с
него.
Сигурно Зейдист бе стоял до леглото й, когато се беше събудила. А тя
сънуваше, че е обратно в онази дупка, при лесъра. И когато бе отворила
очи, бе видяла само огромна черна сянка, навела се над нея, и за миг не бе
успяла да отдели реалността от кошмара.
Все още имаше проблеми с това.
Как искаше сега да се върне при Зейдист, в неговата стая. Но насред
целия този хаос и след като бе извикала от ужас, той не я беше задържал
при себе си, нали? Може би предпочиташе тя да е другаде.
Бела заповяда на краката си да започнат отново да се движат и си
създаде нещо като маршрут — покрай долния край на гигантското легло, до стола, бързо завъртане и отиване до прозореца, а после голям завой
покрай високия скрин и вратата към коридора, за да стигне до
старомодното писалище. Домашната разходка свършваше до камината и
рафтовете с книги.
Продължаваше да крачи. И още една обиколка. И още една.
Накрая влезе в банята. Не спря пред огледалото — не искаше да знае
как изглежда лицето й. Нуждаеше се от топла вода. Искаше да си вземе
стотици пъти душ, дори хиляди. Искаше да обели първия слой на кожата
си, да обръсне косата си, която онзи лесър толкова много харесваше, да
изреже ноктите си, да почисти ушите си и да изтърка ходилата си.
Пусна водата, която бе топла. Остави халата да се свлече на пода и
застана под душа. Веднага щом топлата струя потече по гърба й, инстинктивно покри гърдите и интимните си части…
Докато не осъзна, че няма от кого да се крие. Беше сама. Тук поне
можеше да се радва на уединение.
Изправи гръб и отпусна ръце покрай тялото си. Струваше й се, че бе
минала цяла вечност, откакто за последен път се бе къпала сама. Лесърът
винаги бе там и я гледаше втренчено или, още по-лошо, й помагаше.
Слава Богу, че никога не се бе опитал да прави секс с нея. В началото
един от най-големите й страхове бе, че ще я изнасили. Беше ужасена и
сигурна, че ще последва насилие над нея, но после бе открила, че е
импотентен. Независимо колко втренчено я гледаше, тялото му никога не
бе реагирало с възбуда. Потрепери и протегна ръка към сапуна.
Насапуниса дланите си и ги прокара по ръцете си. След това бе ред на
врата, на раменете… И накрая дланите й се плъзнаха надолу…
Бела смръщи вежди и се наведе напред. Имаше нещо на корема й…
Избелели букви, някакви драсканици. И те… О, Боже Това бе «Д», нали?
Следващата буква… бе «Е». Следваха «Й». «В», «И» и още едно «Д».
Изтърва сапуна, покри корема си с ръце и се облегна на стената. Бе
написал името си върху тялото й. Бе го издълбал в кожата й. Като
злокобна пародия на ритуала по бракосъчетанието на нейната раса.
Наистина бе негова съпруга…
Излезе с препъване изпод душа, подхлъзна се на мраморния под, грабна една хавлия и се загърна в нея. Грабна втора и направи същото. Би
се обвила в три, четири… и дори пет, ако успееше да намери.
Трепереше и й се повдигаше. Застана пред замъгленото от парата в
банята огледало. Пое дълбоко дъх и го избърса с ръка. И втренчи поглед в
образа си.