Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
древния език, а името Зейдист се повтаряше непрекъснато.
Спряха на алеята и видяха там паркирана непозната кола. Червен
«Фолксваген Джета». Тор не изглеждаше изненадан. Просто мина покрай
нея и вкара «Рейндж Роувър»-а в гаража.
Изгаси двигателя и отвори вратата си.
— Между другото, учебните занятия започват вдругиден.
Джон, който тъкмо разкопчаваше колана си, вдигна поглед.
«Толкова скоро?», попита със знаци.
— Тази вечер записахме последния ученик. Можем да започнем.
Двамата излязоха от гаража в мълчание. Тор вървеше отпред и
широките му рамене се движеха в ритъм с дългите крачки, които правеше.
Беше навел глава — сякаш търсеше пукнатини в бетонния под.
Джон спря и подсвирна.
Тор забави крачка, после спря.
— Да? — попита тихо.
Джон извади бележника си, написа нещо и му го подаде. Тор смръщи
вежди, докато четеше.
— Няма за какво да съжаляваш. Важното е да се чувстваш добре.
Джон протегна ръка и стисна ръката му над лакътя. Тор поклати
глава.
— Всичко е наред. Хайде, не искам да настинеш — погледна го, защото Джон не помръдна. — О, по дяволите… Аз просто… Можеш да
разчиташ на мен. Това е всичко.
Джон започна отново да пише.
«Не съм се съмнявал в това нито за миг. Никога.»
— Добре. Така и трябва. Да ти кажа истината, чувствам се като
твой… — настъпи пауза. Тор търкаше с палец челото си. — Виж, не искам
да те притискам. Да влезем вътре.
Преди Джон да е успял да го помоли да довърши изречението, Тор
отвори входната врата на къщата. Чуха гласа на Уелси, после и на друга
жена. Джон смръщи вежди и влезе в кухнята. И замръзна на място, когато
русокоса жена му хвърли поглед през рамо.
О… Боже.
Косата й бе подстригана на линия до брадичката, а очите й бяха с
цвета на току-що раззеленили се листа. Дънките, които носеше, обгръщаха плътно бедрата й и бяха с ниска талия… Виждаше пъпа й и
около два сантиметра от плътта под него. А черното й поло… Е, беше
съвсем ясно колко съвършено е тялото й — да го кажем така.
Уелси се усмихна.
— Идвате тъкмо навреме, момчета. Джон, това е братовчедка ми
Сарел. Сарел, това е Джон.
— Здравей, Джон — жената се усмихна.
Кучешки зъби. О, да. Погледнете само тези кучешки зъби… Нещо, подобно на топъл бриз, премина по кожата му и той пламна от вълнение.
Смутен, отвори уста. После си помисли: «Аха, точно така.» Като че ли
нещо щеше да излезе от тази безмълвна дупка…
Изчервил се силно от смущение, вдигна ръка за поздрав.
— Сарел ми помага с подготовката за зимния фестивал — каза Уелси.
— И ще остане да хапне с нас, преди да е настъпило утрото. Защо вие
двамата не подредите масата?
Сарел отново се усмихна и вълнението на Джон се засили толкова, та
чак му се стори, че се понесе във въздуха.
— Джон? Искаш ли да помогнеш със слагането на масата? — подкани
го Уелси.
Той кимна. И се опита да си спомни къде стоят ножовете и вилиците.
Фаровете на пикапа, зад чийто волан седеше О., осветиха хижата на
господин X. Обикновеният миниван на водача на лесърите бе паркиран
досами вратата. О. спря зад него, с което блокира пътя му.
Слезе и студеният въздух нахлу в дробовете му. Съзнаваше, че е
подготвен за срещата. Бе фокусиран, невъзмутим, владееше напълно
чувствата си. Тялото му бе също толкова спокойно, движеше се със
сдържана мощ, оръжието му бе готово за стрелба.
Беше му необходимо доста време, за да прегледа списъците, но бе
намерил онова, от което се нуждаеше. Знаеше какво трябва да се случи.
Отвори вратата на хижата, без да почука.
Господин X. вдигна поглед от кухненската маса до която седеше.
Лицето му бе безстрастно — не бе смръщил вежди, не се усмихваше
подигравателно, не показваше никаква агресия, нито пък изненада.
Значи, и двамата се владееха максимално.
Без да каже и дума, водачът на лесърите се изправи, скрил едната си
ръка зад гърба. О. знаеше какво има в нея. Усмихна се и извади ножа си.
— И така, господин О.…
— Готов съм за повишение.
— Моля?
О. обърна острието на ножа си към себе си и го допря до гръдната си
кост. Хванал дръжката с две ръце, се прободе в гърдите.
Последното, което видя, преди адът да го погълне, бе изненадата, изписана на лицето на господин X. Изненада, която бързо прерасна в
ужас, щом се досети къде отива О. И какво ще направи, когато стигне там.
>14.
Бела лежеше в леглото, заслушана в тихите звуци около себе си —мъжки гласове, долитащи откъм коридора, приглушени и ритмични…