![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Ърл взе пакетите си. Друга интересна тема за лекция, помисли си. Възможно ли е тази поговорка да има някакво психологическо основание, както е с много други? Близките и приятелки са починали. Дали нещо в душата на Грета Шипли не им е извикало: „Чакайте! Идвам и аз!“
Ето че само днес бе изнамерил още две нови теми за серията от лекции. Преди това Ърл бе прочел във вестника за един новооткрит супермаркет в Англия, където опечалените можели да си изберат всичко необходимо за погребението — ковчег, тапицерия, дрехи за покойника, цветя, книга за гостите, дори място за гроба, ако е необходимо — и по този начин да се отърват от посредниците и погребалните бюра.
Хубаво стана, че семейството ми излезе от бизнеса навреме, реши Ърл и се сбогува с мистър Уинтър. От друга страна, новите собственици на погребалния дом „Бейтмън“ се бяха заели с погребението на мисис Райнлендър, с погребението на Нюела, а сега несъмнено щяха да се заемат и с погребението на Грета Шипли. Така си беше и редно, тъй като баща му бе положил последните грижи за покойния й съпруг.
Бизнесът процъфтява, помисли си мрачно той.
36
Докато следваха Джон, метр д’отела, към трапезарията на яхтклуба, Робърт Стивънс спря и се обърна към жена си:
— Виж, Долорес, ето я Кора Гебарт. Хайде да минем покрай масата й да я поздравим. Боя се, че последният път, когато разговаряхме, бях малко рязък с нея. Говореше, че иска да осребри облигации, за да участва в едно от онези откачени, рисковани предприятия, а аз така се раздразних, че дори не я попитах за какво точно става дума, само й казах да забрави за това.
Вечният дипломат, помисли си Нийл, докато покорно следваше родителите си през ресторанта, макар да забеляза, че баща му не бе уведомил метр д’отела за смяната на посоката и сега той продължаваше бодро да крачи към една маса до прозореца, без да си дава сметка, че семейство Стивънс не го следва.
— Кора, дължа ти извинение — започна сърдечно Робърт Стивънс, — но преди това, мисля, че не си се запознавала със сина ми, Нийл.
— Здравей, Робърт. Как си, Долорес? — Кора Гебарт вдигна поглед към Нийл и в живите й очи се изписаха топлота и интерес. — Баща ви непрекъснато се хвали с вас. Доколкото знам, вие сте шеф на нюйоркския клон на „Карсън & Паркър“. Е, за мен е удоволствие да се запознаем.
— Да, шеф съм на клона, и ви благодаря, за мен също е удоволствие да се запозная с вас. Радвам се да чуя, че баща ми се хвали с мен. През по-голямата част от живота ми ме е критикувал.
— Напълно ви разбирам. И мен вечно ме критикува. Е, Робърт, не ми дължиш никакво извинение. Поисках ти мнението и ти ми го даде.
— В такъв случай всичко е наред. Би ми било ужасно неприятно да чуя, че още една от клиентките ми е загубила парите си, инвестирайки в много рискови предприятия.
— Този път не се притеснявай — отвърна Кора Гебарт.
— Робърт, горкият Джон ни чака с менюто на масата ни — подкани го майката на Нийл.
Докато вървяха през салона, Нийл се чудеше дали баща му бе забелязал с какъв тон мисис Гебарт му каза да не се притеснява за нея. Залагам си главата, че не е последвала съвета му, помисли си Нийл.
Бяха приключили с яденето и пиеха бавно кафе, когато семейство Скот спряха до масата им да ги поздравят.
— Нийл, трябва да благодариш на Хари — започна Робърт Стивънс, но всъщност това беше начин да ги запознае. — Той си размени часа за голф с нас днеска.
— Ни най-малко не ме притесни — отвърна Хари Скот. — Лин беше в Бостън през деня, така че и без това щяхме да вечеряме по-късно.
Съпругата му, жена с пълничко приятно лице, се обади:
— Долорес, спомняш ли си Грета Шипли? Запознахте се точно тук на благотворителния обяд в полза на екологичното дружество. Беше преди три или четири години, струва ми се. Седеше на нашата маса.
— Да, много я харесах. Защо?
— Снощи е починала в съня си, както изглежда.
— Много съжалявам.
— Онова, което не ми дава мира — продължи гузно Лин Скот, — е, че бе загубила две близки приятелки, както чух, а аз не намерих време да й се обадя. Едната бе онази нещастна жена, която бе убита в дома си миналия петък. Сигурно си чела за това. Доведената й дъщеря от Ню Йорк открила тялото.
— Доведената дъщеря от Ню Йорк! — възкликна Нийл.
Майка му го прекъсна развълнувано.
— Ето къде прочетох това име. Във вестника. Финюела. Нийл, тя беше убитата жена.
Когато се прибраха у дома, Робърт Стивънс показа на Нийл спретнатите вързопчета вестници, които чакаха да бъдат предадени за вторични суровини.
— Беше в съботния вестник, на 28-ми — каза баща му. — Сигурен съм, че е в тази купчина.
— Причината да не си спомня веднага името й е, че в статията я наричаха Нюела Мур — въздъхна майка му. — Едва някъде в края споменаваха цялото й име.