Играчът на лотария

С колебливия си глас и смутена усмивка Нели правеше впечатление на балама, но нищо не би могло да е по-далеч от истината. Хората, които се опитваха да се възползват от нея, скоро научаваха, че Нели е костелив орех и притежава необоримо чувство за справедливост.

До пенсионирането си на шестдесетгодишна възраст тя бе приемала поръчките в малка компания, произвеждаща венециански щори, и няколко години преди това събитие именно тя се бе досетила, че племенникът на собственика буквално изцежда компанията. Беше убедила шефа си да накара племенника да продаде къщата си и да върне и последния цент, който бе откраднал, или да поеме риска да стане гост на изправителното заведение в Ню Йорк.

А веднъж, когато един тийнейджър се опита да й отмъкне чантата, докато минаваше с велосипед покрай нея, тя мушна чадъра си между спиците, така че той политна към шосето и си навехна глезена. Тя първо извика за помощ, а след това чете лекция на крадеца до идването на полицията.

Но тези епизоди бледнееха, като се сравняха с факта, че Тим Монахън, който й беше съпруг в продължение на четиридесет години, и втората му жена Рокси я бяха лишили с измама от дела й от два милиона долара, който й се падаше от лотарията.

Нели знаеше, че Елвира Миън и съпругът й Уили живееха в една от онези хубави сгради в Сентръл парк Саут, така че внимателно се облече за срещата с тях, като се спря на кафявия туиден костюм, закупен от разпродажбата в „А&С“. Дори си беше позволила екстравагантността да отиде да й измият и фризират косата.

Точно в десет сутринта портиерът съобщи за пристигането й.

В десет и половина Елвира наля втора чаша кафе на гостенката. Умишлено беше говорила половин час за общи неща — за сходното им минало и променящия се живот в града. От опита си на репортер за „Ню Йорк Глоуб“ тя беше научила, че човек може да узнае много повече от хората, когато те се отпуснат.

— Сега да поговорим делово — предложи тя, докосна брошката слънце на ревера си и включи записващото устройство. — Ще бъда искрена — обясни. Ще записвам разговора ни, защото понякога, когато прослушвам записите, улавям неща, които са ми убягнали.

Очите на Нели проблеснаха.

— Ронда Алвирез ми каза, че използвате този касетофон за разкриването на престъпления. Е, нека ви призная, аз имам едно престъпление за вас и името на престъпника е Тим Монахън.

Продължи, за да поясни думите си:

— През четиридесетте години, когато бях омъжена за него, той все не можеше да се задържи на работа, защото винаги си намираше причина да заведе дело срещу настоящия си работодател. Тим губеше повече време с дребни жалби, отколкото съдия Уорнър.

После Нели спомена дългия списък от обвиняеми, които си бяха имали работа с Тим и който включваше собственика на салон за химическо чистене, подведен под отговорност заради появилата се в един стар панталон дупка, автобусната компания, рязкото спиране на чийто автобус по думите на Тим предизвикало контузия на врата му, продавача на стари коли, който отказал да поправи колата му след изтичането на гаранционния срок, и „Мейсис“, които били съдени за развалената пружина, открита от него в един разтегателен стол — Нели му го била подарила преди години.