Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Тим е работил при Рокси вечерта, когато са изтеглили цифрите ви, и билетът е бил в портфейла му? — попита Елвира, за да получи потвърждение на подозренията си.
— Да, там е работата. През цялото време се увърташе около нея и вероятно й е показал билета.
— А тя е от кукличките, които не пропускат големия си шанс — рече Уили. — Това е отвратително.
— Ако искате да разберете какво означава думата отвратително, ще ви покажа снимката им в „Поуст“, когато казват какви късметлии били и че Рокси случайно намерила билета си. — Гласът на Нели затрепери и тя едва не заплака. После погледът й стана твърд и челюстта й се издаде леко напред. — Не е справедливо — измърмори тя. — Един пенсиониран адвокат, Денис О’Шей, живее на моя етаж и аз говорих с него по този въпрос. Направи известни проучвания и установи, че е имало още няколко подобни случая, при които единият от съпрузите е погаждал този номер на другия, но съдът решавал в полза на онзи, у когото бил билетът. Каза, че било жалко, отвратително и срамота, но според закона просто нямам късмет.
— Как стана така, че отидохте на среща с групата за подкрепа на спечелилите от лотарията? — попита Елвира.
— Денис ме изпрати. Бил чел за хората, изгубили всички спечелени от лотарията пари в лоши инвестиции, и реши, че може да ми е от полза да се озова сред сродни души.
С натежал от справедлив гняв глас и с упорито стиснати устни Нели завърши тъжната си сага.
— Тим ме напусна по-бързо, отколкото бихте могли да изречете „абракадабра“, и сега те двамата ще си живеят живота, а на мен ще ми се наложи да се пренеса при братовчедка ми Маргарет, защото не мога да си позволя да остана в жилището, където съм в момента. Маргарет ме покани при нея само защото харесва как готвя. Приказва толкова много, че вероятно ще оглушея напълно, преди да е изминала и година.
— Сигурно има начин да ви помогнем — заяви Елвира. — Нека помисля. Ще ви се обадя утре.
В девет часа на следващата сутрин Нели седеше до масата в апартамента си в Стайвъсънт Таун, като се наслаждаваше на топлата курабийка и на чашата кафе. Може да не е Сентръл парк Саут, но е приятно място за живеене, мислеше си тя. Откакто Тим си бе отишъл, тя беше направила някои промени в апартамента. Той все настояваше големия и грозен разтегателен стол да стои вдясно от прозореца, но тъй като го бе взел със себе си, когато я напусна, тя беше пренаредила останалите мебели по начина, по който винаги тайничко бе искала. Уши ярки нови калъфи за дивана и фотьойла и купи чудесно килимче за стената почти без пари от едни съседи, които се местеха.
Като гледаше сега влизащото през прозореца есенно слънце и виждаше колко приятен и привлекателен е апартаментът, тя се замисли: все повече и повече осъзнаваше, че Тим й бе тежал като воденичен камък на шията и й беше много по-добре без него.
Бедата бе, че не успяваше да свърже двата края без мизерните му доходи, а колкото и да се стараеше, не можеше да си намери работа. На кого му е потрябвала шестдесет и две годишна жена, която не умее да работи с компютър? Отговор: на никого.
Маргарет вече й се беше обадила тази сутрин.
— Защо не напуснеш апартамента от първи и не си спестиш един месечен наем? Тъкмо пребоядисвам задната спалня за теб.
Ами какво ще кажеш за кухнята? — стрелна се в ума на Нели. Обзалагам се, че именно там очакваш да си прекарвам времето.
Всичко беше толкова безнадеждно. Нели отпи от превъзходното прясно сварено кафе и въздъхна.
После се обади Елвира.
— Имаме план — каза тя. — Искам да отидеш да се видиш с Рокси и Тим и да ги подмамиш да си признаят, че са те измамили.
— Защо им е да си го признават?
— Гледай да вбесиш единия от тях дотолкова, та да се изпусне, че са те преметнали. Мислиш ли, че ще се справиш?
— О, мога да изнервя Рокси — отвърна Нели. — Когато миналия месец се ожениха, открих една снимка на Тим на Джоунс Бийч, на която той прилича на изхвърлен на брега кит. Поръчах й рамка и я изпратих с послание: „Поздравления и прав ти път!“.
— Харесваш ми, Нели — изкиска се Елвира. — Ти си от жените, които са ми по сърце. Ето какъв е планът. По някакъв начин ще си определиш среща с тях и ще носиш копие на брошката ми слънце. Моят редактор ми направи няколко резервни.
— Елвира, но брошката изглежда скъпа.
— Скъпа е, защото има вграден касетофон. Ще го включиш, ще ги примамиш да си признаят, че са те измамили, и после ще накараме твоя приятел адвоката Денис О’Шей да подаде жалба до брачното отделение на съда, че съпругът ти те е ограбил.