Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
В пълната гръд на Нели припламна слаба надежда.
— Елвира, мислиш ли, че наистина има някакъв шанс?
— Всъщност това като че ли е единственият ти шанс — отвърна тихо Елвира.
След като затвори телефона, няколко минути Нели седя дълбоко замислена. Спомни си как преди две години, когато майката на Тим умираше, старата жена го беше помолила да й каже истината: не е ли запалил той гаража, когато е бил осемгодишен? Винаги го беше отричал, но в онзи ден, като виждаше, че тя си отива, бе рухнал и си беше признал. Знам как да го накарам, помисли си Нели, и посегна към телефона.
Вдигна Тим. Когато чу гласа й, явно се раздразни:
— Слушай, Нели, стягаме се да заминем за Флорида завинаги, така че какво има?
Нели преплете пръсти.
— Тим, имам лоши новини. Не ми остава повече от месец. — И си е така, помисли си тя. Поне не и в Стайвъсънт Таун.
Гласът на Тим прозвуча леко загрижено.
— Нели, това е много лошо. Сигурна ли си?
— Напълно.
— Ще се моля за теб.
— Затова ти се и обаждам. Трябва да ти призная, че не си мислех особено хубави неща за теб през всичките тези седмици, откакто Рокси прибра печалбата от лотарийния билет.
— Това беше нейният билет.
— Знам.
— Искам да кажа, аз все й разправях как сме пускали тези цифри и онази седмица тя играла с тях за късмет, а пък аз пробвах друга комбинация.
— Нейната ли?
— Не си спомням — отвърна бързо Тим. — Виж, Нели, съжалявам, но утре заминаваме, а новите наематели пристигат сутринта. Имам да върша доста неща.
— Тим, трябва да те видя. Опитвам се да подготвя душата си и тъй като мразех и теб, и Рокси толкова много, нужно ми е да те видя и да говоря с теб. Иначе няма да мога да умра спокойно. — Още по-вярно, помисли си Нели.
В далечината чу писклив глас да вика:
— Тим, кой, по дяволите, е това?
Тим снижи глас и бързо каза:
— Заминаваме с обедния самолет утре. Ела тук в десет часа. Но, Нели, трябва да знаеш, че мога да ти отделя само петнадесет минути.
— Благодаря ти, Тим — отвърна Нели с по-мек от всякога глас. Затвори телефона и се обади на Елвира. — Ще ми отдели петнадесет минути утре сутринта — рече тя. — Елвира, способна съм да го убия.
— От това няма да има никаква полза — възрази Елвира. — Намини днес следобед и ще ти покажа как да използваш брошката.
На следващия ден в девет часа Нели тъкмо се готвеше да облече палтото си, когато на вратата се позвъни. Беше Денис О’Шей, симпатичният пенсиониран адвокат, който живееше надолу по коридора в 8F. Беше се нанесъл там преди около шест месеца. Няколко пъти я бе изпращал до вратата, когато се срещаха в асансьора. Той беше по-скоро дребен, някъде около метър и седемдесет, със стегната, съразмерна фигура, добродушни очи зад очилата без рамки и приятно интелигентно лице.
Беше й казал, че жена му е починала преди две години и след като се пенсионирал от „Лигъл Ейд Съсайъти“ на шестдесет и пет годишна възраст, решил да продаде къщата в Сайосет и да се върне в града. В момента прекарваше времето си между апартамента и вилата си в Кейп Код.
Нели бе забелязала, че също като нея Денис притежава силно развито чувство за справедливост и не обича нечестните неща. Затова бе имала куража да го помоли за съвет, когато Рокси представи печелившия билет.
Тази сутрин Денис имаше угрижен вид.
— Нели — подхвана той, — сигурна ли си, че знаеш как се пуска онзи касетофон?
— О, разбира се, просто трябва да прокараш ръка по фалшивия диамант в центъра.
— Покажи ми.
Тя го направи.
— Кажи нещо.
— Върви по дяволите, Тим.
— Точно така. Сега да чуем записа.
Тя извади касетата от брошката, сложи я в касетофона, който Елвира й бе дала, и натисна бутона за прослушване. Пълно мълчание.
— Предполагам, че ти си казала на приятелката си Елвира за мен — рече Денис. — Обади ми се преди няколко минути, за да ме предупреди. Според нея, изглежда, имаш проблеми с пускането на касетофона.
Нели усети как пръстите й затрепериха. Не бе успяла да мигне цялата нощ. Съществуваше някаква възможност, вероятност да получи своя дял от печалбата. Но ако планът се провалеше, това щеше да бъде краят. През цялата изминала година не беше проляла нито сълза, но точно в този момент, като гледаше изписаната по лицето на Денис О’Шей загриженост, усети как очите й се навлажняват.