Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Играчът на лотария
Играчът на лотария - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Играчът на лотария

Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:

1994 г. от престижното американско издателство „Саймън и Шустър“ тази книга, както стана обичайно напоследък за романите на Мери Хигинс Кларк, отново се нареди начело на класациите на меродавното литературно списание „Пъблишърс Уикли“.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 93
Перейти на страницу:

В коридора до бара имаше телефон. Като се надяваше, че служителят от рецепцията не я наблюдава, Елвира бързо се обади на Корделия. Завърши с думите:

— Ще ми позвънят в седем.

В седем без четвърт същата вечер посетителите в бара на „Линкълн Армс хотел“ наблюдаваха с благоговение как шест предимно възрастни монахини с традиционното дълго до земята облекло, с воали и покривала на главите влязоха във фоайето. Служителят от рецепцията скочи и заразмахва ръце да ги пропъди обратно към въртящата се врата. Елвира наблюдаваше с поднос в ръце как Мийв, определена за говорителка, го огледа укоризнено.

— Имаме разрешението на собственика да помолим за дарения по всички етажи — каза му Мийв.

— Няма такова нещо.

Гласът се снижи до шепот:

— Имаме разрешението на мистър…

Лицето на служителя пребледня.

— Вие, момчета, млъквайте и си извадете мангизите — подвикна той на посетителите в бара. — Тези сестри тук ще минат за дарения.

— Не, ще започнем отгоре — възрази Мийв.

Елвира покровителствено мина отзад, когато предвожданата от Корделия група монахини влезе в асансьора.

Отидоха право на осмия етаж и се скупчиха в коридора, където ги чакаха Лефти, Ал и Луи. Точно в седем часа Елвира почука на вратата.

— Рум сървиз — викна тя.

— Не сме поръчвали нищо — изръмжа глас отвътре.

— Някой все пак го е направил и аз трябва да си получа парите — отново викна решително.

Чу тътрене на крака. Някаква врата се тресна. Гардеробът. Скриваха Уили. После входната съвсем леко се открехна. Тони нервно й нареди:

— Остави подноса отвън. Колко?

Елвира пъхна уверено крак в процепа на вратата, а в това време най-възрастните монахини се появиха зад нея.

— Събираме дарения в името. Господне — прошепна една от тях.

Кларънс държеше слушалката в ръка.

— Какво, по дяволите, става там? — извика той.

— Ей, не можеш да говориш така на сестрите — възрази Тони и отстъпи почтително встрани, докато те влизаха покрай него в стаята.

Най-отзад вървеше сестра Мийв с ръце, мушнати в ръкавите на одеждите си. За част от секундата тя се озова зад Кларънс, измъкна дясната си ръка и долепи пистолет до слепоочието му. С ледения глас, който я беше прославил като страхотно ченге, тя прошепна:

— Не мърдай или си мъртъв.

Тони отвори уста да извика предупредително, но ударът на Лефти го изкара от съзнание. След това Лефти осигури и мълчанието на Кларънс, като с посичащ замах към врата му го запрати на пода до Тони.

Луи и Ал отведоха неохотно подчиняващите се сестра Корделия и по-възрастните й спътнички на безопасно място в коридора. Беше време да спасят Уили. Лефти бе готов за нападение. Сестра Мийв бе насочила пистолета си. Елвира дръпна силно вратата на гардероба с вика: „Рум сървиз“.

Сами стоеше до Уили с опрян в тила му пистолет.

— Марш навън всички! — изръмжа той. — Хвърли този пистолет, лейди.

Мийв се поколеба за миг, после се подчини.

— Вън! — изрева Сами.

Усеща, че е притиснат, и е отчаян, помисли си ужасено Елвира. Ще убие моя Уили. Насили се да говори спокойно.

— Пред хотела чака кола — започна тя. — В нея има два милиона долара. Вземи Уили и мен със себе си. Можеш да преброиш парите, да избягаш с колата и после да ни освободиш някъде. — Обърна се към Лефти и Мийв: — Не се опитвайте да ни спрете, иначе ще убие Уили. Изчезвайте оттук всички. — Стаи дъх и погледна похитителя на Уили, като се опитваше да изглежда уверена, докато останалите напускаха стаята.

Сами се поколеба за миг. Елвира го видя да насочва пистолета към вратата.

— Добре ще е да е там, лейди — озъби се той. — Развържи му краката.

Тя послушно клекна и заразвързва възлите на стягащите глезените на Уили въжета. Вдигна поглед, докато развързваше последния. Пистолетът все още беше насочен към вратата. Елвира си спомни как слагаше рамо под пианото на мисис О Кийф и го повдигаше, за да оправи килима. Едно, две, три. Изправи се като стрела и рамото й се заби в ръката на Сами, държаща пистолета. Той успя да дръпне спусъка, докато изпускаше оръжието. Куршумът се заби в тавана и от него се посипа и бездруго подпухналата мазилка.

Уили протегна окованите си в белезници ръце към врата на Сами и започна да го души, докато останалите не се втурнаха обратно в стаята.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)