Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Покажи ми къде греша — каза тя.
През следващите десет минути пробваха да пускат и да спират касетофона, казваха по няколко думи и ги прослушваха. Номерът беше да натиснеш малкото бутонче силно. Накрая Нели въздъхна:
— Схванах. Благодаря ти, Денис.
— Удоволствието беше мое. Нели, ти само ги запиши как си признават, че са те измамили, а аз ще ги призова в съда толкова бързо, че няма да разберат откъде им е дошло.
— Но те заминават за Флорида.
— Лотарийните чекове се издават в Ню Йорк. Остави аз да се погрижа за тази част от нещата.
Почака асансьора с нея.
— Нали знаеш кой автобус да вземеш?
— Не е чак толкова далеч до Кристофър стрийт. Поне в едната посока ще повървя.
Елвира прекара напрегната сутрин. В осем часа започна да почиства наново безукорно чистия апартамент. В девет без петнадесет намери номера на Денис О’Шей в указателя и му се обади, споделяйки с него безпокойството си, че Нели може да не е схванала как да използва касетофона. После пак се зае да бърше вече излъсканите мебели. За Уили това беше сигурен знак, че е силно загрижена.
— Какво те мъчи, скъпа? — попита накрая той.
— Имам лошо предчувствие — призна тя.
— Страхуваш се, че Нели няма да може да се справи с касетофона?
— И за това се безпокоя, но също, че може да не съумее да ги накара да проговорят, най-вече се тревожа обаче, че ще й признаят всичко, а тя няма да успее да го запише.
Нели трябваше да се срещне с бившия си съпруг и с Рокси в десет. В десет и половина Елвира седна и се втренчи в телефона. В десет и тридесет и пет той иззвъня. Беше Корделия и търсеше Уили.
— На една от нашите сестри й тече таванът на кухнята — каза Корделия. — Целият апартамент е започнал да мирише на плесен. Веднага изпрати Уили.
— По-късно, Корделия. Чакаме важно съобщение. — Елвира знаеше, че няма да се измъкне, без да обясни проблема.
— Трябваше да ми кажеш по-рано — скара й се Корделия. — Ще започна да се моля.
Към пладне Елвира имаше напълно съсипан вид. Отново се обади на Денис О’Шей.
— Някаква вест от Нели?
— Не. Мисис Миън, Нели ми каза, че Тим Монахън ще й отдели само петнадесет минути.
— Знам.
Най-сетне в дванадесет и петнадесет телефонът иззвъня. Елвира грабна слушалката.
— Елвира.
Беше Нели. Елвира се опита да определи тона на гласа й. Напрегнат? Не. Стреснат. Да, това беше. Стреснат. Нели говореше така, сякаш беше в транс.
— Какво стана? — запита Елвира. — Признаха ли си?
— Да.
— Записа ли ги?
— Не.
— О, това е ужасно. Съжалявам.
— Но не е най-лошото.
— Какво искаш да кажеш, Нели?
Последва дълга пауза, след това Нели въздъхна.
— Елвира, Тим е мъртъв. Застрелях го.
Пет часа по-късно Елвира и Уили внесоха парите за гаранцията, след като Денис О’Шей, самоназначилият се адвокат на Нели, пледира, че е невинна по обвинението за убийството втора степен, за непредумишлено убийство от първа степен и за носене на скрито оръжие. Нели излезе от подобната си на транс летаргия само колкото да каже с изненадан глас:
— Но аз наистина го убих.
Отведоха я вкъщи. На кухненския плот имаше половин кейк „Сара Лий“, внимателно увит в найлон.
— Тим винаги е харесвал този кейк — въздъхна тъжно Нели. — Днес изглеждаше ужасно, даже преди да умре. Не мисля, че Рокси се е грижила да му готви.
Елвира се чувстваше отвратително. Всичко това беше станало по нейна вина. Сега Нели я очакваха дълги години затвор. На нейната възраст това би могло да означава до края на живота й. Вчера Нели беше казала, че е способна да убие Тим. А аз го взех на шега, помисли си Елвира. Отвърнах й, че няма да има никаква полза. Не допусках, че говори сериозно. И откъде е взела пистолет?
Сложи чайника.
— Мисля, че ще е по-добре да си поприказваме — рече тя. — Но първо ще ти направя чаша хубав силен чай, Нели.
Нели й разказа историята си с равен, лишен от емоции глас.
— Реших да мина пеша по Кристофър стрийт и да събера мислите си, нали ме разбираш? Свалих брошката и я сложих в чантата. Тя е толкова хубава, че се боях да не ми я откраднат. После на Десета улица и Авеню Б видях две деца. Едва ли бяха на повече от десет-единадесет години. Можеш ли да повярваш, че едното от тях показваше на другото пистолет?