Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита рязко Корделия.
Докато пиеха кафе и ядяха кейк „Сара Лий“, Елвира й разказа всичко.
— Корделия — завърши тя, — няма да ти разправям, че не ме е страх, защото ще те излъжа. Боя се до смърт за Уили. Ако наблюдават тази сграда или пък са наели някое момче за поръчки да я държи под око и се разбере, че влизат и излизат непознати хора, ще убият Уили. Корделия, кълна ти се, зная, че е в онзи хотел, и имам план. Мийв все още притежава разрешително за носене на оръжие, нали?
— Да. — Пронизващите сиви очи на сестра Корделия се впиха в Елвира.
— И все още е приятелка с онези хора, които прати в затвора, нали?
— О, разбира се. Те всички я обичат. Знаеш, че помагат в работата на Уили, когато се наложи, и се редуват да носят храна на инвалидите ни.
— Точно това ми трябва. Те приличат на хората, които обитават онова място. Искам трима или четирима от тях да се регистрират в „Линкълн Армс хотел“ довечера. Нека започнат да играят карти. За там е нещо съвсем обичайно. Утре вечер в седем похитителите ще ми се обадят къде да оставя парите. Знаят, че няма да им ги дам, докато не разговарям с Уили. За да им попреча да го изведат, искам хората на Мийв да завардят изходите. Това е единственият ни шанс.
Корделия се втренчи мрачно в пространството, после промърмори:
— Елвира, Уили винаги ми е казвал да вярвам на шестото ти чувство. Предполагам, че сега ще е по-добре да го направя.
В четвъртък следобед Кларънс вече едва гледаше заради невероятната болка, която цепеше главата му от ухо до ухо. Дори Тони внимаваше да не го вбесява. Не се пресегна да включи телевизора, а се задоволи да седи до Уили и да му разправя с дрезгав шепот историята на живота си. Бил на седем години, когато открил колко лесно е да се краде от сладкарницата. В този момент Кларънс изрева откъм леглото:
— Казваш, че можеш да поправиш този дяволски теч?
Уили не искаше да изглежда прекалено развълнуван, но мускулите в гърлото му се свиха, докато кимаше енергично.
— К’во ти трябва?
— Френски ключ — изграчи Уили през превръзката на устата си. — Отвертка. Жица.
— Добре. Сами, чу го. Върви и намери тия неща.
Сами отново редеше пасианс.
— Ще пратя Тони.
Кларънс подскочи.
— Казах ти. Тоя твой тъп брат ще издрънка на първия срещнат къде отива, защо отива и на кого ще ги носи. Сега тръгвай.
Сами потръпна от тона му, спомняйки си как Тони бе тръгнал да се разхожда с колата за обира.
— Добре, Кларънс, добре — отвърна кротко. — И, слушай, след като ще излизам, к’во ще кажеш да донеса малко китайска храна, а? Може да хапнем нещо вкусно за разнообразие.
Намръщеното изражение на Кларънс моментално изчезна.
— Да, добре. Донеси и много соев сос.
Елвира остави куфара с последните изтеглени от банката пари в четири без двадесет. Времето едва щеше да й стигне да отиде бързо до Порт Оторити, да се преоблече и да се яви на работа. Докато минаваше през фоайето на „Линкълн Армс“, забеляза монахиня с потно лице и с традиционното облекло да обикаля с кошничката си един подир друг посетителите в бара. Всички хвърляха по нещо вътре. В кухнята Елвира попита Ханк за монахинята.
— О, тя ли? Да. Събира помощи за децата, които живеят наоколо. Всеки се чувства по-добре, като й хвърли един-два долара. Нещо като духовно извисяване, нали ме разбираш?
Китайската храна им дойде добре след хамбургерите. След вечеря Кларънс заповяда на Уили да отиде в тоалетната и да поправи теча. Сами го придружи. Сърцето на Уили се сви, когато Сами рече:
— Не умея да поправям, но затова пък умея да развалям, така че не се прави на много умен.
Толкова за великия ми план, помисли си Уили. Е, може би ще успея да протакам, докато не измисля нещо. Започна да остъргва с години събиралата се ръжда в основата на казанчето.
Тази вечер нямаше толкова много поръчки като миналата. Елвира предложи на Ханк да подреди всички стари ордери в кашона.
— Защо? — Ханк изглеждаше изненадан. Защо му трябваше на някого да подрежда ненужни хартийки?
Елвира придърпа надолу блузата, с която беше облечена днес. На нея пишеше „ПРЕКАРАХ НОЩТА с БЪРТ РЕЙНОЛДС“. Уили й я беше купил на шега, когато посетиха театъра на Рейнолдс във Флорида. Опита се да си придаде тайнствен вид.
— Човек никога не знае — прошепна тя.