Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Тя се втренчи в мен с широко отворена уста и извика достатъчно силно, за да я чуя през стъклото.
— Мислиш се за голяма работа, но не си!
Отидох в магазина на Памела, но Синтия не беше там.
— Обади се и каза, че ключарят идва — обясни Памела.
Погледнах часовника си. Наближаваше един. Реших, че ако е дошъл навреме, ключарят щеше да си е тръгнал в десет, най-късно в единайсет.
Бръкнах в джоба си да извадя мобилния, но Памела ми предложи телефона на щанда.
— Здравей, Пам — отговори Синтия. — Много съжалявам. Идвам.
— Аз съм. Отбих се в магазина. Мислех, че ще си тук.
— Майсторът закъсня и замина преди малко. Тъкмо се готвя да тръгна.
— Кажи й да не се тревожи — рече Пам. — Няма много клиенти. Нека си вземе свободен ден.
— Чу ли? — попитах аз.
— Да. Добре, защото не мога да се съсредоточа върху нищо. Господин Абагнейл се обади. Иска да ни види. Ще дойде в четири и половина. Ще можеш ли да се прибереш вкъщи дотогава?
— Разбира се. Какво каза? Открил ли е нещо?
Памела озадачено повдигна вежди.
— Не пожела да ми каже. Щели сме да обсъдим всичко, когато дойде у нас.
— Добре ли си?
— Чувствам се малко странно.
— Аз също. Може да ни съобщи, че не е намерил нищо.
— Знам.
— Ще отидем ли при Тес утре?
— Оставих й съобщение. Не закъснявай.
— Какво става? — попита Пам, след като затворих.
— Наехме човек да разследва изчезването на семейството й.
— Е, не е моя работа, но ако питате мен, това се случи толкова отдавна, че само ще си хвърлите парите на вятъра. Никой няма да разбере какво е станало онази нощ.
— До скоро, Пам. Благодаря, че ми позволи да използвам телефона.
— Желаете ли кафе? — попита Синтия, когато Дентън Абагнейл влезе в дома ни.
— О, да. Много.
Той се настани на дивана, а Синтия донесе кафе, чаши, захар, сметана и шоколадови бисквити. Абагнейл си взе една. И двамата със Синтия си мислехме едно и също. „За бога, кажи ни какво си научил! Не издържаме повече.“
Синтия погледна подноса.
— Взела съм само две лъжички, Тери. Ще донесеш ли още една?
Отидох в кухнята, отворих чекмеджето и нещо привлече погледа ми към дъното му, между поставката за прибори и стената на чекмеджето, пълно с всевъзможни неща, от моливи и химикалки до малки пластмасови кламери от пликове с хляб.
Ключ.
Извадих го. Беше резервният за задната врата, който обикновено закачахме на кукичка.
Върнах се във всекидневната и седнах. Детективът извади тефтерчето си, отвори го и прелисти няколко страници.
— Да видим какво има тук.
Синтия и аз се усмихнахме търпеливо.
— Аха, ето. — Абагнейл погледна Синтия. — Госпожо Арчър, какво можете да ми кажете за Винс Флеминг?
— Винс Флеминг?
— Да. Били сте с него онази вечер в колата му… — Той млъкна. — Извинете. Удобно ли е да говорите за това пред съпруга си?
— Няма проблем.
— Били сте в колата му пред търговския център. Там ви е намерил баща ви и ви е завел у дома.
— Да.
— Имах възможността да прегледам полицейските досиета по случая, а продуцентката на телевизионното предаване ми показа записа. Повечето им информация е от полицейски източници и Винс Флеминг има пъстра история, ако схващате намека ми.
— Опасявам се, че след онази нощ не съм поддържала връзка с него — отвърна Синтия.
— През целия си живот е имал неприятности със закона. И баща му не е по-различен. Навремето Антъни Флеминг ръководел голяма престъпна организация.
— Като мафията ли? — попитах аз.
— Е, не толкова голяма, но е държал значителен дял от нелегалния пазар на наркотици между Ню Хейвън и Бриджпорт, проституция, отвличане на камиони, такива неща.
— Боже мой — възкликна Синтия. — Нямах представа. Знаех, че Винс е лошо момче, но не и с какво се занимава баща му. Той още ли е жив?
— Не. Застреляли са го през 1992 година. Някакви амбициозни гангстери го убили в сделка, която се объркала.
Синтия поклати глава. Не можеше да повярва.
— Полицията заловила ли ги е?
— Не се е наложило. Хората на Антъни Флеминг се погрижили за тях. За отмъщение избили цялото семейство — и виновните, и невинните, които се оказали на погрешното място в погрешния момент. Предполага се, че Винс Флеминг е ръководел операцията, но нито е обвинен, нито осъден. — Абагнейл си взе още една бисквита. — Не трябва да го правя. Знам, че жена ми готви нещо вкусно за вечеря.