Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Тогава ще изпия чаша вино с вечерята.
Усмихнах се.
— Може.
— Аз ще пия млечен шейк с черешка — обади се Грейс.
Върнахме се у дома след вечерята и Грейс отиде да гледа филм за пръстените на Сатурн по „Дискавъри Чанъл“, а Синтия и аз седнахме до масата в кухнята. Залових се да пиша цифри и да пресмятам. Правехме го винаги, когато бяхме изправени пред тежки финансови решения. Можехме ли да си позволим втора кола? Щеше ли пътуването до Дисни Уърлд да ни разори?
— Мисля, че ще можем да наемем господин Абагнейл за две седмици, вместо само за една. Няма да отидем в приют за бедни — заключих аз.
Синтия хвана ръката, с която пишех.
— Обичам те.
Някой по телевизора в другата стая каза „Уран“ и Грейс се засмя радостно.
— Разказвала ли съм ти как съсипах касетата с песни на Джеймс Тейлър на мама? — попита Синтия.
— Не.
— Трябва да съм била на единайсет или дванайсет. Мама имаше много касети с музика. Харесваше и Саймън и Гарфънкъл, Нийл Йънг и други, но обожаваше Джеймс Тейлър. Казваше, че той може да я развесели или натъжи. Един ден тя ме ядоса. Исках да облека нещо, което беше в купчината с мръсни дрехи, и й се озъбих, че не си е свършила работата.
— Сигурно си я вбесила.
— И още как. Отговори, че ако не съм доволна как пере дрехите ми, знам къде е пералнята. Отворих касетофона в кухнята, извадих касетата и я хвърлих на пода. Пластмасата се счупи и лентата се размота. Вцепених се. Не можех да повярвам, че съм го направила, и помислих, че мама ще ме убие. Тя обаче престана да върши работата си, наведе се, спокойно взе касетата, погледна надписа и рече: „Джеймс Тейлър. Тук е любимата ми песен. «Твоето усмихнато лице». Знаеш ли защо я харесвам? Започва така: «Всеки път, когато видя лицето ти, се усмихвам, защото те обичам». Нещо такова. Когато я слушам, си мисля за теб и колко много те обичам. И в момента имам нужда да я чуя повече от всякога“. — Очите на Синтия се насълзиха. — След училище се качих на автобуса за Поуст Мол и намерих касетата. Наричаше се „Джей Ти“. Купих я, занесох я у дома и я дадох на мама. Тя махна целофановата опаковка, сложи касетата в касетофона и ме попита дали искам да чуя любимата й песен. — По лицето на Синтия се стече сълза и се търколи на масата. — Обичам тази песен. И мама много ми липсва.
По-късно тя се обади на Тес без специална причина, само да поговорят. После дойде в резервната стая с шевната машина и компютъра, където печатах бележки на учениците на старата си пишеща машина „Роял“. По очите й личеше, че отново е плакала.
Разказа ми как Тес мислела, че е много, дори смъртно болна, но се оказало, че всичко е наред.
— Не искала да ми казва, защото съм имала предостатъчно неприятности и не желаела да ме обременява. Така се изрази. Представяш ли си?
— Звучи безумно.
— И после разбрала, че й няма нищо, и решила да ми каже всичко. Иска ми се да беше споделила по-рано. Тес винаги ме е подкрепяла, каквото и да съм преживявала… — Синтия взе кърпичка и изсекна носа си. — Не мога да си представя да я загубя.
— Знам. Аз също.
— Когато си щастлив, това няма значение…
— Да, така е.
Можех да й кажа истината и да си позволя да бъда откровен, но предпочетох да не го правя.
— По дяволите — рече Синтия. — Тес ме помоли да ти кажа да й се обадиш. Вероятно иска да ти съобщи новината. Не й издавай, че съм ти казала. Моля те. Не можах да се сдържа.
— Разбира се.
Слязох долу и набрах номера на Тес.
— Казах й — осведоми ме тя.
— Знам. Благодаря.
— Той идва.
— Кой?
— Детективът, господин Абагнейл. Много приятен човек.
— Да.
— Съпругата му се обади, докато беше тук, за да му каже какво готви за вечеря.
— Какво? — попитах аз. Трябваше да знам.
— Говеждо печено и йоркширски пудинг.
— Звучи вкусно.
— Разказах му всичко — за парите и бележката. Дадох му пликовете и писмото. Той беше много заинтригуван.
Кимнах.
— Предполагам.
— Господин Абагнейл не храни големи надежди да открият отпечатъци по пликовете след толкова години.
— Да, минало е много време. И ти си ги докосвала, Тес, но си направила добре, че си му ги дала. Ако се сетиш още нещо, обади му се.
— И той така ми каза. Даде ми визитката си. В момента я гледам. Закачена е на таблото до телефона и снимката на Грейс с Гуфи.
— Хубаво.
— Прегърни Синтия от мен.