Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Какво? — учуди се Синтия.
— Шапката на баща ти, която беше оставена тук. Къде е?
— Сложих я в килера.
— Може ли да я видя?
— Не. Не трябва да си играеш с нея.
— Няма да си играя с нея. Искам само да я видя.
— Не желая да си играеш с нея, нито да я докосваш! — отсече Синтия.
Грейс отново се залови с картофеното пюре.
Синтия беше замислена и нервна. И как иначе, след като преди час бе научила, че мъжът, когото през целия си живот бе познавала като Клейтън Биги, може изобщо да не е Клейтън Биги?
— Мисля, че трябва да отидем при Тес довечера — предложих аз.
— Да — веднага се съгласи Грейс. — Хайде да видим леля Тес.
Синтия сякаш се пробуди от сън.
— Нали каза, че ще отидем утре?
— Знам, но реших, че е по-добре да я посетим тази вечер. Имаме да говорим за много неща. Трябва да й съобщим какво каза господин Абагнейл.
— Какво каза? — попита Грейс.
Хвърлих й поглед, който я накара да млъкне.
— Обадих се и оставих съобщение. Тес вероятно беше в градината. Ще ни се обади, щом го чуе.
— Ще й звънна — заявих аз и посегнах към телефона. След шест позвънявания се включи телефонният секретар. Нямаше смисъл да оставям още едно съобщение.
Погледнах стенния часовник. Наближаваше седем. Каквото и да правеше Тес навън, вероятно нямаше да се бави още дълго.
— Да тръгваме. Може би тя ще си бъде вкъщи, когато пристигнем, или пък ще я чакаме да се появи. Имаш ключ от дома й, нали?
Синтия кимна.
— Не можем ли да го отложим за утре?
— Мисля, че тя не само ще иска да чуе какво е открил господин Абагнейл, но и да сподели някои неща с теб.
— Какви неща? — попита Синтия.
Грейс също ме гледаше с любопитство, но този път разумно замълча.
— Знам ли. Новата информация може да отключи спомени и да я накара да се сети за неща, които не са й хрумвали от години. Ако й кажем, че баща ти вероятно е имал друга самоличност, тя може да заяви, че това обяснява някои неща.
— Говориш така, сякаш знаеш какво ще каже.
Устата ми пресъхна. Станах, източих малко вода от крана, докато стане студена, напълних чашата, изпих я, обърнах се и се облегнах на плота.
— Е, добре. Грейс, майка ти и аз се нуждаем от усамотение.
— Не съм си довършила вечерята.
— Вземи си чинията и отиди да гледаш телевизия.
Тя грабна чинията си и излезе от кухнята. Изражението й беше намусено. Сигурно мислеше, че ще изпусне интересни неща.
— Преди да й направят последните изследвания, Тес смяташе, че умира.
— Знаел си — тихо каза Синтия.
— Да. Тя ми каза, че не й остава много време.
— Запазил си го в тайна от мен?
— Моля те. Нека ти разкажа всичко. После ще се ядосваш. — Усетих как очите й ме пронизват като ледени висулки. — Тогава ти беше под голямо напрежение и Тес сподели с мен, защото не беше сигурна дали ще понесеш новината. И добре, че не ти каза, защото излезе, че не е болна. Това е най-важното.
Синтия не отговори.
— Както и да е. Докато мислеше, че страда от неизлечимо заболяване, Тес ми каза още нещо. Смяташе, че трябва да го научиш в подходящ момент. Не беше сигурна дали ще има друга възможност да го сподели.
Разказах й всичко — за анонимната бележка, парите, как са се появявали неочаквано на различни места, как са й помогнали да завърши колежа и как Тес е пазила тайната през всичките тези години.
Синтия слушаше и ме прекъсна само два пъти с въпроси.
Приключих с разказа си. Тя изглеждаше вцепенена, а след това каза нещо, което не чувах често от нейната уста.
— Сипи ми едно питие.
Взех бутилка шотландско уиски от лавица високо в килера и й налях малко. Тя го изпи на една дълга глътка и отново напълних чашката до половината.
Синтия изпи и нея.
— Е, добре, да отидем при Тес — съгласи се тя.
Предпочитахме да отидем у Тес без Грейс, но трудно щяхме да намерим детегледачка толкова бързо. И не само това. Знаехме, че някой наблюдава дома ни и щяхме да бъдем неспокойни, ако оставехме дъщеря си на грижите на друг.
Казахме й да си вземе някои неща, за да се забавлява, и тя грабна книгата „Космос“ и компактдиск с филма „Контакт“ с Джоди Фостър, за да можем да говорим насаме с Тес.
По пътя Грейс не бъбреше както обикновено. Мисля, че долавяше напрежението в колата, и мъдро реши да не обелва дума.