Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Да?
— И там не се появи нищо. Трудно е да се намерят документи за баща ви някъде, госпожо Арчър. Не разполагаме с негова снимка. Прегледах съдържанието на кутиите ви, но не намерих фишове за заплати. Знаете ли името на фирмата, за която е работел?
— Не.
— Няма нищо за него и в данъчната служба. Доколкото разбрах, не е плащал данъци, поне не и под името Клейтън Биги.
— Какви ги говорите? — изуми се Синтия. — Твърдите, че е бил шпионин или таен агент?
Абагнейл се усмихна.
— Не е задължително да е толкова екзотично.
— Той пътуваше много. — Синтия ме погледна. — Какво мислиш? Възможно ли е да е бил правителствен агент и да са го изпращали на мисии?
— Струва ми се малко вероятно — отвърнах аз. — Още малко и ще започнем да се чудим дали не е бил извънземен. Може би е бил изпратен да ни изследва, а после се е върнал в родния си свят, като е взел майка ти и брат ти.
Синтия още изглеждаше малко замаяна.
— Пошегувах се — извиних се аз.
Детективът ни върна към реалността.
— Тази не е сред работните ми версии.
— А какви са версиите ви? — попитах аз.
Той пийна глътка кафе.
— Мога да измисля пет-шест въз основа на малкото, което знам в момента. Баща ви живял ли е под чуждо име? Бягал ли е от странно минало, вероятно престъпно? Винс Флеминг сторил ли е нещо лошо на семейството ви онази нощ? Престъпната организация на баща му свързана ли е по някакъв начин с нещо в миналото на вашия баща, което той успешно е криел?
— Не знаем нищо, нали? — попита Синтия.
Абагнейл уморено се облегна на възглавниците на дивана.
— След два дни въпросите без отговор в този случай ще се увеличат и ще трябва да ви попитам дали искате да продължа. Вече похарчих няколкостотин долара за усилията си. Сумата може да нарасне на хиляди. Ако искате да спра, няма проблем. Ще прекратя разследването и ще ви дам доклад какво съм научил дотук. Мога и да продължа да се ровя. Всичко зависи от вас.
Синтия отвори уста да каже нещо, но аз я изпреварих.
— Бихме желали да продължите.
— Добре. Ще работя по случая още два дни. В момента не ми трябва чек. Мисля, че след четирийсет и осем часа ще е ясно дали имам значителен напредък.
— Разбира се — отвърнах аз.
— Смятам да науча повече за Винс Флеминг. Как мислите, госпожо Арчър? Той е бил много млад през 1983 година, но дали е бил способен да навреди на семейството ви?
Синтия се замисли.
— Сега след толкова много години предполагам, че е възможно.
— Да, не бива да подминаваме нищо. Благодаря за кафето.
Преди да тръгне, детективът върна кутиите със спомени на Синтия. Тя затвори вратата след него и се обърна към мен.
— Кой е бил баща ми, по дяволите?
Сетих се за домашното на Джейн Скавуло по творческо писане. Всички сме непознати един за друг, а често знаем най-малко за близките си.
В продължение на двайсет и пет години Синтия беше понасяла болката и безпокойството от изчезването на семейството си, без да има представа какво се е случило с тях. И въпреки че все още не знаехме отговора на този въпрос, откъслечни частици информация изплаваха на повърхността като останки от отдавна потънал кораб. Разкритията, че баща й може би е живял под друго име и за миналото на Винс Флеминг можеше да се окажат по-мрачни, отколкото мислехме. Странното телефонно обаждане и загадъчната поява на шапката на Клейтън Биги. Мъжът, който наблюдаваше дома ни късно през нощта. Новината на Тес, че известно време е получавала пликове с пари от анонимен източник, за да се грижи за племенницата си.
Реших, че Синтия има право да узнае за това. И че ще бъде по-добре да го научи от самата Тес.
По време на вечерята се опитахме да не обсъждаме въпросите, които Абагнейл повдигна. И двамата чувствахме, че коментираме прекалено много пред Грейс. Тя постоянно се ослушваше, долавяше по някоя информация всеки ден и я свързваше с нещо друго, което бе чула. Тревожехме се, че обсъждането на историята на Синтия, безпринципната ясновидка, разследването на Абагнейл, всичките тези неща може би допринасят за безпокойството на Грейс и страха й, че някоя нощ ще бъдем унищожени от космическо тяло.
Ала колкото и да се мъчехме да отбягваме темата, често я повдигаше не друг, а Грейс.
— Къде е шапката? — попита тя и преглътна лъжица картофено пюре.