Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Намираше се прекалено на север в Алабама, за да отглежда киви, но пък нямаше проблем да отглежда рапица, защото най-накрая наблизо бяха отворили цех, в който можеха да извличат ценното рапично масло. Рапицата беше добра зимна култура и носеше повече доход от стандартната зимна пшеница. Освен това той отглеждаше традиционни зеленчуци и плодове като зеле, зелен и бял боб, царевица, бамя, тикви, домати, ряпа и дини.
Част от продукцията изхранваше хората, които живееха в „Атли“ с него, но по-голямата част се продаваше на местните магазини и фирми, защото отчаяно се нуждаеха от приходи. Той отглеждаше и двайсет свине и още толкова изхранван с фураж добитък, защото беше открил пазари в Атланта и Чикаго, където да пласира говеждото месо. Имаха и животни за собствена консумация.
Фермерството е рискована операция и при най-добрите обстоятелства. Хората, които обработват земята и правят всичко както трябва, могат да бъдат разорени от внезапна суша или ранна слана. Майката природа никога не се извинява за понякога катастрофалната си намеса. Куори беше преживял и добри, и лоши години. Макар и да беше ясно, че не може да забогатее с това, което прави, също така беше ясно, че работата не е в парите. Плащаше си сметките, държеше главата си изправена и беше почти напълно сигурен, че човек не може да очаква повече от живота, ако не е корумпиран или прекалено амбициозен, или и двете.
През следващите няколко часа той работи с наемните работници на полето. Правеше го поне поради две причини. Първо, обичаше да работи земята. Беше го правил още от малък и не виждаше причина да спре само защото вече остаряваше бързо. Второ, работниците винаги влагаха повече усилия в труда си, когато „el jefe“ беше при тях.
Гейбриъл също дойде при него следобед, след като бе изминал пеша почти двата километра от автобусната спирка. Момчето беше силно и съсредоточено, умееше да работи с инструментите и машините като възрастен, опитен работник. По-късно, на вечеря, Куори остави Гейбриъл да каже молитвата, докато майка му Рут Ан и Даръл слушаха. Храната им бе обикновена, повечето консервирана. Освен това Куори чу и какво Гейбриъл е учил в училище този ден.
Погледна възхитено майката на момчето.
— Той е умен, Рут Ан. Попива като гъба.
Рут Ан се усмихна доволно. Беше слаба като клечка и винаги щеше да е така поради заболяване на червата, което нямаше пари да лекува и което вероятно щеше да я довърши след десетина години.
— Мен не ме питай за такива работи — каза тя. — От мен искай само готвене и чистене, друго не разбирам.
— Там те бива — намеси се Даръл, който седеше срещу Гейбриъл, тъпчеше в устата си едри залъци царевичен хляб и пиеше хладка вода от кладенеца, за да преглъща.
— Къде е Карлос? — попита Гейбриъл. — Да не би да замина и той като Кърт?
Даръл погледна тревожно баща си, но Куори продължи най-спокойно да топи от чинията си доматен сос с парче хляб.
— Изпратих го да ми свърши една работа в града — отговори той най-накрая. — Скоро ще се върне.
След вечеря Куори се качи на тавана, където седна сред обвитите с паяжини останки от историята на семейството му, най-вече мебели, дрехи, книги и документи. Не се качи заради някаква носталгия. Разтвори плановете върху стара салонна масичка, принадлежала на прабаба му по майчина линия, която според семейната легенда застреляла мъжа си с ловна пушка заради жена с красиво лице, добри маниери и много тъмна кожа.
Куори проучи пътя, сградата, възможния достъп и местата, които биха могли да се окажат проблемни. После насочи вниманието си към други чертежи, по-технически. Някога беше спечелил стипендия, за да учи в колеж по машинно инженерство, но войната във Виетнам провали плановете му. Когато се върна у дома, баща му беше починал, „Атли“ легна на плещите му и ученето в колеж просто се оказа невъзможно.
Въпреки това обаче Куори можеше да поправи всичко, което имаше мотор или движещи се части. Устройството на всяка машина, колкото и да бе сложно, му изглеждаше смайващо елементарно. В „Атли“ това му беше донесло дивиденти, защото другите фермери плащаха за скъпи ремонти, когато техниката им се повредеше, а Куори поправяше всичко сам, най-често легнал на земята с голям гаечен ключ в ръка.