Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Така и сега разглеждаше плановете и чертежите с очи на специалист, даваше си сметка кое може да се подобри и какво трябва да се направи, за да се предотврати катастрофа. После слезе долу и завари Даръл да почиства пушките в малката оръжейна стаичка, непосредствено до кухнята.
— Няма по-хубава миризма от миризмата на оръжейна смазка — каза Даръл и вдигна очи към баща си, когато той премина през стаичката.
— Ти го казваш.
Усмивката на Даръл изведнъж помръкна — може би заради спомена за пистолета, опрян в тила му от мъжа, който сега стоеше на метър от него в стая, пълна с оръжия.
Куори затвори и заключи вратата, после седна до сина си и разгъна плановете на пода.
— Вече показах тези неща на Карлос, но искам и ти да знаеш за всеки случай.
— Знам — каза Даръл и избърса цевта на любимата си карабина за елени.
Куори удари по чертежите.
— Това е важно, Даръл! Няма място за гафове! Внимавай!
След трийсет минути обяснения и повторения Куори стана и сгъна плановете удовлетворен. Докато ги прибираше в дългата цилиндрична картонена кутия, в която ги държеше, каза:
— Едва не разбих проклетия самолет. Толкова зле ми беше заради Кърт.
— Знам — отговори Даръл с леко разтреперан от страх глас, защото знаеше, че баща му е непредсказуем.
— Ако беше ти, сигурно щях да плача. Исках да ти го кажа.
— Ти си добър човек, татко.
— Не, не мисля, че съм — отвърна Куори и излезе.
Отиде до стаята на Гейбриъл и извика пред вратата:
— Искаш ли да дойдеш с мен при Типи? По пътя трябва да се отбия у Фред.
— Да, сър, ще дойда.
Гейбриъл остави книгата, обу маратонките и нахлупи бейзболната си шапка наопаки.
Малко по-късно двамата приближиха караваната на индианците със стария додж на Куори. На седалката между тях имаше кашон с няколко бутилки „Джим Бийм“ и три стека „Кемъл“ без филтър. След като оставиха кашона на стъпалата на караваната, свалиха от каросерията на пикапа две щайги с домашно консервирани зеленчуци, десет едри мамули царевица и двайсет ябълки.
Куори почука на вратата на старата каравана, а Гейбриъл подгони гущер, който светкавично изчезна отдолу. Сбръчканият индианец помогна на двамата да внесат нещата.
— Благодаря — каза той на родния си език, докато оглеждаше щайгите.
— Имаме повече, отколкото ни е нужно, Фред.
Когато индианецът дойде по тези места, не каза името си на Куори. След няколко месеца той започна да го нарича Фред, а старецът не възрази. Нямаше представа как го наричат приятелите му, но това според Куори си беше тяхна работа.
В караваната имаше още двама индианци. Единият спеше на изтърбушено канапе, което нямаше крака и пружини, така че тялото му почти опираше пода. Силното му хъркане подсказваше, че това не го смущава ни най-малко. Другият гледаше стария телевизор с трийсет и пет сантиметров екран, който Куори беше подарил на Фред преди години.
Отвориха бутилка „Джим Бийм“, запалиха по цигара и започнаха да разговарят, а Гейбриъл се заигра със стария помияр, който Фред беше наследил заедно с караваната, докато отпиваше от бутилката кока–кола, която му даде Фред.
Когато от време на време Куори чуеше дума на езика коасати, Гейбриъл веднага я превеждаше. Всеки път щом го направеше, старият Фред се смееше и предлагаше на Гейбриъл глътка бърбън за награда.
И всеки път Куори вдигаше ръка.
— Когато порасне голям, може да пие, макар и да не го съветвам. В края на краищата повече вреди, отколкото носи полза.
— Но ти пиеш, мистър Сам — отбеляза Гейбриъл. — И то много.
— Недей да гледаш мен, момче. Цели се по-високо.
По-късно отидоха да посетят Типи. Куори накара Гейбриъл да й чете от „Гордост и предразсъдъци“.
— Малко отегчително — отбеляза момчето, след като свърши доста дългия откъс.
Куори взе книгата от него и я мушна в задния джоб.
— Тя не мисли така.
Гейбриъл погледна към Типи.
— Не си ми казвал какво се е случило с нея, мистър Сам.
— Не съм.
25
Шон отново разговаря с Дейвид Хилал, когото откри на паркинга пред фирмата, докато се готвеше да потегли към къщи. Съдружникът на Тък в началото нямаше какво да добави след казаното първия път, но отговаряше търпеливо на всички въпроси, облегнат на колата си, докато пишеше съобщения на своето блекбъри.