Първото семейство

— Той отрече да има връзка с Касандра.

— Така ли? Попитай го тогава къде е отседнал, когато беше там. Сигурен съм, че ще намери някакво удобно обяснение.

— Преди ми каза, че Тък не би убил жена си, но сега излиза, че не си във възторг от съдружника си.

— Не съм.

— Преди не спомена подобно нещо.

— Не съм ли?

— Имам добра памет.

— Добре. Нямам навика да се оплаквам от съдружника си пред хора, които не познавам. Трудно е обаче да ти спестя истината.

— Защо?

— Нека кажем, че се е отнесъл с мен некоректно.

— Можеш ли да дадеш пример?

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа?

— Защо не?

Хилал извърна лице за момент, после пак се обърна към Шон.

— Всъщност е доста неловко.

— В моята работа дискретността е всичко.

Хилал извади дъвка, започна да дъвче и да говори бързо, сякаш си изливаше гнева върху дъвката и тя му даваше енергията, която му беше нужна, за да признае всичко.

— Миналата година, на коледното парти… Бяхме спечелили малка поръчка. Не беше кой знае какво, но все пак си устроихме празненство, за да поддържаме духа. Алкохол, оркестър, екзотичен бюфет, зала в „Риц Карлтън“. Похарчихме доста, но си беше в реда на нещата.

— Добре. Какво от това?

— Тък се напи като свиня и посегна на жена ми.

— Посегна? Как?

— Според нея я хванал за задника и се опитал да напъха езика си в гърлото й.

— Ти видя ли?

— Не, но вярвам на жена си.

Шон премести тежестта си върху десния крак и хвърли на Хилал скептичен поглед.

— След като вярваш на жена си, защо, по дяволите, продължаваш да бъдеш съдружник на Тък?

Хилал наведе глава, видимо смутен.

— Искаше ми се да го сритам по задника и да се махна. Исках да направя точно това, но жена ми не ми позволи.

— Тя не ти позволи?

— Имаме четири деца. Тя не работи. Както казах, всичко, което имаме, е свързано с бизнеса тук. Аз съм миноритарен съдружник. Ако опитам да се измъкна, Тък може да ме изиграе и да ме остави без пукнат цент. Не бих оцелял след такова нещо. Щяхме да загубим всичко, така че преглътнахме гордостта си. Оттогава обаче не съм оставял жена си насаме с Тък. И няма да го направя. Можеш да говориш с нея, ако искаш. Обади й се сега. Ще ти каже същото, което ти разказах и аз.

— Пам беше ли на онова коледно парти?

За момент Хилал доби изненадан вид, а после кимна.

— Да, виждам накъде биеш. Беше там. Облечена като жената на дядо Коледа, ако можеш да си го представиш. С яркочервена коса и много слаба. Мисля, че някои хора се смееха на нея, не на шегите й.

— Мислиш ли, че е видяла как Тък пуска ръце на жена ти?

— Залата не беше голяма. Доста хора видяха какво става.

— Но Пам не реагира видимо?

— Не си тръгнаха заедно, сигурен съм. — Хилал млъкна за момент. — Слушай, има ли още нещо? Защото наистина трябва да тръгвам.