Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
— Нямало е да можеш да направиш нищо, татко. Случват се такива неща. Не е честно, лошо е, но се случва.
— И вчера се случи на мен — каза той отчаяно.
Мишел свали ръката си и огледа гаража. Детските неща отдавна бяха изчезнали от живота на родителите им. Нямаше велосипеди, басейнчета и топки, които да ги затрупват на стари години. Беше чисто, но и някак голо, сякаш цялата история на семейството им беше измита. Погледът й се върна на кръвта, като че ли беше стръв, а тя беше гладната риба.
— Значи е искала да се види с приятелки за обяд?
Баща й започна да мига. Стори й се, че ще избухне в сълзи. Изведнъж й мина през ум, че никога не беше виждала баща си да плаче. Веднага щом тази мисъл се оформи в главата й, нещо в ума й сякаш трепна.
Виждала съм баща си да плаче, но не знам кога.
— Нещо такова.
От този неясен отговор устата й пресъхна, кожата й пламна, като че имаше топли вълни. Но тя беше само на трийсет и няколко години.
Мина покрай баща си, без да каже дума, и грабна ключовете за наетата кола от масата в кухнята. Преди да потегли, хвърли един поглед на къщата. Баща й я гледаше през френския прозорец на всекидневната. Не само не можеше да разгадае изражението на лицето му, но и не искаше.
С чаша кафе от „Дънкин Донътс“ в ръка тя подкара по улиците на предградието на Нашвил, в което родителите им бяха построили своята къща мечта за старините си с финансовата помощ на петте си деца. Мишел беше единствената без семейство и деца, така че приносът й за каузата беше непропорционално висок, но не съжаляваше за това. Не беше лесно да отгледаш голямо семейство със заплата на ченге и родителите им бяха правили големи жертви заради тях. Нямаше нищо против да върне този дълг.
Извади телефона си и позвъни на най-големия си брат. Дори не го остави да каже „ало“. Започна да го кастри направо:
— Бил, защо, по дяволите, не ми казахте за кръвта в гаража?
— Какво?
— Кръвта на пода в шибания гараж!
— При падането си е ударила главата.
— В какво си е ударила главата?
— Вероятно в колата.
— Убеден ли си? Защото по колата не видях никаква следа от удар.
— Мишел, какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Ще направят ли аутопсия?
— Какво?
— Аутопсия!
— Аз… не знам със сигурност. Предполагам, че може да се наложи — добави той объркано.
— А когато ми се обади, защо не ми спомена за това нещо?
— Какъв смисъл щеше да има? Ще направят аутопсията и ще разберем дали е инсулт, инфаркт или нещо друго. Паднала е, ударила си е главата.
— Да, да. Главата. Дойде ли полиция?
— Разбира се. И линейка. Когато пристигнах, вече бяха тук.
— Кой от вас четиримата стигна там пръв?
Мишел смяташе, че знае отговора. Брат й Боби беше сержант от полицията на предградието, в което живееха родителите й. Чу приглушен разговор, докато Били се консултираше с братята си. После отвърна:
— Татко е звъннал на Боби и той е дошъл след десет минути, въпреки че живее в другия край на града.
— Чудесно. Дай ми Боби.
— Боже, за какво се ядосваш толкова…
— Дай ми Боби, Бил!
След миг чу гласа на Боби.
— Мишел, какво ти става? — заговори той троснато.
— Татко ти се е обадил. Ти си дошъл. Беше ли на работа по това време?
— Не. Вчера имах почивен ден. Бях си вкъщи и помагах на Джоан за вечерята.
— Какво ти каза татко?
Боби повиши глас.
— Какво ми каза ли? Каза ми, че майка ни е починала. Това ми каза, по дяволите!
— Полицаите бяха ли там, когато ти пристигна?
— Да. Татко им се беше обадил. Бяха дошли може би пет минути преди мен.
— Какво точно им е казал той?
— Че е бил в банята и че не знае какво точно се е случило. Видял мама, после се обадил в полицията, после се обадил на мен.
— И какво казаха ченгетата, когато огледаха мястото?
— Казаха, че най-вероятно е паднала и си е ударила главата.
— Но не знаеха защо е паднала?
— Няма как да знаят такова нещо. Ако просто се е спънала и е ударила главата си, добре. Дали обаче някой я е блъснал, за да падне, трябва да каже съдебният лекар. — И добави ядосано: — Призлява ми, като си помисля как ще режат майка ми!
— Видя ли кръв по вратата на колата, когато влезе в гаража?
— Защо питаш?
— Защото, Боби, трябва да е ударила главата си в нещо.