Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Кацнаха на летището във Вашингтон и Мишел изкара джипа си от паркинга. След още половин час бяха в апартамента й. Бяха решили засега Гейбриъл да живее с Мишел, но Шон да се грижи за момчето не по-малко от нея.
Тази вечер обаче Гейбриъл щеше да спи в къщата на Чък Уотърс. Агентът на ФБР имаше шест деца, три от които на възраст, близка до възрастта на Гейбриъл, а и ветеранът с кисела физиономия много обичаше деца. Само за няколко месеца Гейбриъл се сприятели със синовете му. Шон подозираше, че Чък иска да привлече интелигентното момче на работа във ФБР, след като завърши колеж, но му беше казал ясно една вечер, докато се хранеха тримата с Мишел, че трябва да се цели по-високо.
— Колко по-високо?
— Сикрет Сървис, разбира се — бе отвърнала Мишел.
Сега тя остави ключовете от джипа на кухненския плот.
— Вземи си бира — каза тя. — Аз ще взема душ и ще се преоблека. После можем да хапнем.
— Ще се обадя на Чък, за да видя как е Гейбриъл — усмихна се Шон. — Настойничеството не е чак толкова лошо нещо.
— Аха. Това е, защото не си видял безсънните нощи и мръсните памперси.
Шон взе една бира, седна на канапето и се обади на Уотърс. Гейбриъл, каза агентът, е много добре. Гласът на момчето потвърди думите му. Шон затвори телефона и чу, че Мишел пуска душа. Той включи телевизора, но сюжетът на криминалната драма, на която попадна, беше като съшит с бели конци в сравнение с реалните събития, на които бе станал свидетел неотдавна. Изключи телевизора. Затвори очи и се опита да забрави последните няколко месеца.
Когато отвори очи, Мишел още не беше дошла. Погледна часовника си. Бяха минали петнайсет минути. Откъм спалнята не се чуваше нищо.
— Мишел?
Никакъв отговор.
— Мишел?
Той промърмори нещо недоволно, стана и отиде да погледне. След всички безумни неща, които бяха преживели… кой знае? Той извади пистолета и бавно се промъкна по късия коридор. Запали лампата с лакът.
— Мишел?
Отвори вратата на спалнята.
През вратата на банята проникваше слаба светлина.
— Мишел? — попита с по-мек глас той. — Добре ли си? Да ме ти е лошо?
Чу, че тя включва сешоар, и въздъхна облекчено. Обърна се, за да се върне във всекидневната, но не го направи. Остана на място, загледан в светлата ивица под вратата на банята.
След още няколко минути сешоарът спря и Мишел излезе от банята, с дълга бяла хавлия и все още влажна коса. Нямаше и следа от изкусителните номера на Касандра Малори. Тялото на Мишел беше напълно скрито. Нямаше и следа от грим. И въпреки това за Шон и дума не можеше да става за сравнение. Жената, която гледаше сега, беше най-красивата на света.
— Шон? — извика тя изненадано. — Всичко наред ли е?
— Дойдох да видя как си — отговори той. — Много се забави и се разтревожих. — Той смутено наведе глава. — Е, виждам, че всичко е наред. Искам да кажа… изглеждаш фантастично.
Обърна се, за да излезе.
— Ще те чакам оттатък. Може да отидем да хапнем…
Но преди да стигне до вратата, тя се озова до него, хвана го за ръката и го задърпа навътре в стаята.
— Мишел?
Тя измъкна пистолета му и го остави на бюрото.
— Ела.
Отидоха до леглото и седнаха един до друг. Тя свали хавлията и започна да разкопчава ризата му. Той погали бедрото й.
— Сигурна ли си?
Пръстите й замръзнаха за миг.
— А ти?
Шон вдигна ръка към устните й и прокара по тях показалеца си.
— Мисля, че отдавна съм сигурен.
— И аз.
Мишел легна на леглото и го притегли към себе си.