Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Шон се върна при колата си. Причините, поради които вярваше на Хилал, бяха две. Първата беше, че „Касандра1“ беше паролата за компютъра на Тък. Втората беше твърдението на Тък, че има финансови проблеми, а Хилал се опитва да се възползва от това. След срещата си с Джейн и Тък, Шон беше прегледал още по-внимателно финансовите документи, които беше открил в компютъра на Тък. Този човек притежаваше портфейл от акции и облигации на стойност осемцифрено число, а дълг — по-малко от четвърт от тази сума, така че хленченето му, че няма пари, бе пълна глупост. Ако знаеха обаче, че е взел информацията от компютъра, значи знаеха и че ще открие лъжата. Въпреки това братът и сестрата се бяха опитали да го излъжат.
Е, защо се прибра по-рано, Тък? И какво си правил повече от час между летището и дома си?
По пътя към кантората се обади на Мишел. Тя не отговори. Остави й съобщение. Тревожеше се за партньорката си. Истината бе, че през повечето време се безпокоеше за нея. На повърхността тя беше най-коравият човек, който можеш да си представиш — като скала. Той обаче беше разбрал, че скалата се състои само от тънка външна обвивка и много деликатна сърцевина.
После отиде у дома, взе сак с най-необходимото за два дни, стигна до летището и плати фантастична цена, за да му намерят място в самолета за Джаксънвил, излитащ след час.
Трябваше да говори с Касандра Малори.
Докато шофираше към летище „Дълес“, телефонът му иззвъня. Беше лингвистът Фил от Джорджтаунския университет.
— Намерих колежка, която познава езика „йи“. Ако ми изпратиш образец на това, за което говориш, ще я помоля да го погледне.
— Ще ти го пратя по електронната поща — каза Шон.
Когато стигна на летището, изпрати образеца. Запъти се към самолета с надеждата, че буквите по ръцете на мъртвата ще доведат до нещо. Колкото повече мислеше обаче, толкова по-невъзможно му се струваше. Както беше изтъкнала Мишел, и то с право, това бяха букви на латиница, а не китайски йероглифи.
Когато петдесетместният турбореактивен самолет се издигна в нощното небе, Шон се надяваше, че не го отнася в посока, противоположна на тази, в която би трябвало да се движи, за да открие Уила.
С всеки изминал ден ставаше все по-вероятно вместо нея да открият трупа й.
26
Джейн Кокс погледна през прозореца на всекидневната на първото семейство. Пенсилвания Авеню 1600 беше в центъра на столицата. Въпреки това за онези, които го наричаха свой дом, то беше все едно в различна слънчева система. Единствените хора на Земята, които можеха напълно да разберат живота на Джейн, бяха четирийсет и няколкото семейства, живели в тази къща, след като бяха обвързали живота си с президентския пост. А дори и за повечето от тях нямаше да е съвсем понятен — времената се бяха променили. Никога преди не бяха следили толкова внимателно всеки свой жест, дума и действие.
Джейн разбираше защо някои първи дами се бяха пристрастили към наркотици или алкохол или страдаха от тежка депресия. Самата тя стоеше настрана от такива неща — ако не се брояха случаите, когато фотографът на предизборната им кампания искаше да държи в ръка чаша вино или бира. Единственият наркотик, която беше употребявала продължително, беше тревата, когато беше в колежа, и малко кокаин по време на едно пътуване до Карибите след колежа. За щастие, това бе минало и до голяма степен останало незабелязано по онова време и не беше споменавано по-късно, когато бе поела по дългия път от свободомислеща студентка до съпруга на президента.
Обади се на сестрата на Пам Дътън и поговори с Джон и Колийн — правеше всичко възможно, за да вдъхне увереност на децата. Долавяше страха им и й се искаше да може да им каже повече, освен че се надява и се моли Уила скоро да се прибере у дома. После се обади на брат си, който все още беше под наблюдение в болницата, но скоро щеше да излезе оттам.
Джейн поиска да й сервира персонал на Белия дом и вечеря сама. Беше получила няколко покани за вечеря навън, но бе отклонила всичките. Повечето бяха от хора, които искаха да издигнат собствения си статус, като ги видят на една маса с първата дама и като си направят мечтаната снимка с нея, с която по-късно да отегчават внуците си. Предпочиташе да е сама. Доколкото го позволяваше дом с деветдесет души постоянен персонал и бог знае още колко агенти охрана.
Реши да се разходи навън, придружена, разбира се, от сътрудниците си и агентите на Сикрет Сървис. Поседна малко в Детската градина — сенчесто място, създадено от лейди Бърд Джонсън. Джейн обичаше да гледа боядисаните с бронз отпечатъци на стъпките и дланите на президентските внуци покрай алеята. Надяваше се и собствените й деца скоро да дарят нея и Дан с внуци.