Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Извитата дръжка на вратата се наклони надолу и той неволно се втурна към изрезките върху леглото, но спря и се върна обратно в банята. Изжабури се с паста за зъби. Баба му можеше да надушва алкохол като инспектор по времето на сухия режим в Клондайк.
— Готов ли си да закусиш с мен? — попита тя.
Бруно излезе от банята, като се сресваше.
— Ах, как си се издокарала!
Тя неуверено се завъртя пред него като дребничък манекен и Бруно се усмихна. Хареса му черната дантелена рокля и прозиращия отдолу розов сатен.
— Същинска кукла си!
— Благодаря ти, Чарли. Ще ходя в града по-късно тази сутрин. Не би ли желал да дойдеш с мен?
— Може. Да, с удоволствие, бабо — добродушно отвърна той.
— Значи ти си изрязвал вестника ми! А аз смятах, че е някой от прислугата. Сигурно ставаш страшно рано напоследък.
— Да — приветливо се съгласи Бруно.
— Когато бях млада, изрязвахме стихотворения от вестниците и ги лепяхме в спомениците си. В тези споменици слагахме какво ли не. А на теб за какво са ти тези изрезки?
— Ами… за спомен.
— Да не попълваш споменици?
— Не. — Гледаше го, а на Бруно му се искаше тя да погледне изрезките.
— О, какво дете си още! — Тя го щипна по бузата. — Имаш още мъх около устата! Не знам защо майка ти се тревожи за теб…
— Тя не се тревожи.
— … а всъщност просто ти трябва време да пораснеш. Хайде да закусим. Да, както си по пижама.
Бруно й помогна да слезе по стълбите.
— Имам да пазарувам съвсем малко — каза баба му, наливайки му кафе. — А след това можем да се позабавляваме. С някой хубав филм например — филм с убийство, или пък в увеселителния парк. Не си спомням откога не съм ходил в такъв парк!
Бруно ококори очи.
— Какво, предпочиташ? Можем да видим програмата за филмите, като пристигнем в града.
— Предпочитам увеселителния парк, бабо.
Бруно прекара деня чудесно — подкрепяше баба си, когато излизаше от колата, развеждаше я насам-натам из парка, макар че тя не можеше нито да яде, нито да се забавлява кой знае колко. Все пак се качиха на виенското колело. Бруно й разказа за голямото виенско колело в Меткалф, но тя не го попита кога е ходил там.
Сами Франклин все още беше у тях, когато се върнаха; щеше да остане за обяд. Бруно сбърчи вежди, щом го зърна. Баба му също никак не харесваше Сами и при тази мисъл тя изведнъж му домиля — приемаше Сами така търпеливо, както приемаше и всички смахнати, които майка му влачеше у дома. Какво бяха правили двамата с майка, му целия ден? Ходили на кино, така казаха, на един от филмите на Сами. Освен това горе в стаята Бруно го чакало писмо.
Бруно се втурна по стълбите. Писмото беше от Флорида. Разкъса плика — ръцете му се тресяха като след десет тежки пиянства. Никога не беше чакал писмо с такова настървение, дори и на летен лагер не чакаше така писмата от майка си.
Драги Чарлс,
Не разбирам за какво става дума в писмото ти, нито пък големия ти интерес към мен. Познавам те съвсем бегло, но достатъчно, за да съм убеден, че няма нищо, което да ни сближава и да послужи за основа на едно приятелство. Затова настоятелно те моля повече да не телефонираш на майка ми и да не ме търсиш.
Благодаря за желанието ти да ми върнеш книгата. Загубата й няма никакво значение.