Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Тя остана отвън, като хвърляше тревожни погледи през рамо, а Хилтс изтича в силно осветената аптека. Фин бдеше за издайническите мигащи светлини и вой на сирени, но такива нямаше. Макар че беше късно, движението все още беше натоварено и тротоарите бяха пълни с туристи и местни. Точно отпред беше огромната блестяща сграда на железопътната гара. Опита се да успокои ужасното блъскане на сърцето в гърдите си, но напразно. Вергадора беше мъртъв и полицията ги търсеше. Би било най-разумно да включи мотопеда на скорост и да намери най-близкото американско консулство, но осъзнаваше, че чувството за сигурност да се намира на родна земя е илюзорно. Имаше неоспорими доказателства, че те са били във вилата на стареца и това бе повече от достатъчно, за да ги предадат на италианските власти. Цяла вечност нямаше да могат да се измъкнат от капана на системата. Дори по-лошо, ако Хилтс беше прав, влиятелните приятели на Адамсън щяха да ги намерят навсякъде.
Хилтс се появи с найлонова торбичка и се качи на мотопеда.
— А сега накъде? — попита припряно Фин.
— Трябва да намерим място, където да се скрием за час-два.
— Някое кино?
Две врати по-надолу от аптеката имаше кино. Според плаката вървяха ретроспективни прожекции на Франко Дзефирели. Тази вечер даваха „Безкрайна любов“. Фин някак не можеше да си представи Брук Шийлдс като актриса в ничия ретроспективна прожекция.
— Не, трябва да намерим по-уединено място.
— Друг хотел?
— Не. Не и когато физиономиите ни са изтъпанени във всички емисии на новините. — Той се огледа. — Мислиш ли, че в този град има закрити паркинги?
— Срещат се — отвърна Фин и кимна. Беше забелязала издайническия синьо-бял знак „Р“ в другия край на булеварда. Един от яркооранжевите градски трамваи мина с клатушкане и го закри за момент, но после тя отново го видя. — Ето там — посочи.
— Да вървим.
Като истинска италианка Фин наруши знака, забраняващ обратен завой, прекара мотопеда през бетонния бордюр, разделящ трасето на трамвая, и зави по булеварда. Мина на червено и влезе с рев в закрития паркинг. Пазачът в будката го нямаше и Фин просто заобиколи бариерата и мина по късото платно към сградата с лице към виа „Витор Писани“. При тази оскъдица за места за паркиране, хората, които бяха построили офис сградата, бяха изградили пететажен гараж във вътрешния двор.
— Търсим ван — съобщи Хилтс, докато се изкачваха по етажите.
Фин кимна и продължи да кара. Намериха това, което търсеха чак на покрива: яркожълт фиат „Дукато“, фирмен ван с надпис в червено „Марчело ди Милано“. Хилтс потупа Фин по рамото и го посочи. Тя спря мотопеда до вана и загаси двигателя. На покрива имаше още три камионетки, които приличаха на коли за доставка. На всички места имаше стандартни надписи „Запазено място“. Вероятно това беше платен паркинг за близките магазини.
— Как ще влезем?
Хилтс слезе от веспата и се огледа. Намери парче бетон до подпорната стена на покрива. Отиде до шофьорското стъкло и го строши с един удар.
— Ето така — отговори Хилтс, мушна ръка през дупката и отвори вратата.
— Много хитро! — Фин също слезе, пусна подпората и се качи във вана.
— Не можеше да получи по-добре! — възкликна Хилтс, като щракна лампата.
Каросерията на возилото беше пълна с дрехи. От едната страна имаше панталони и къси панталонки на закачалки, от другата вратовръзки и ризи в найлонови опаковки. Хилтс клекна и изсипа торбата с покупки: десетина шишенца с мръснокафяво на цвят съдържание, пътеводител за Милано, различни тоалетни принадлежности, между които паста и четки за зъби, самобръсначка, две евтини раници и шише моментален бронзант „Нютроджина“.
— За какво е това? — попита Фин.
— Няма как да махнем луничките и бялата ти кожа, само може да ги прикрием — отговори той и вдигна бронзанта. — Може също да боядисаме косите си. — Той разрови купчината с шишенца. — Ти по-тъмна, аз — по-светъл. — Започна да чете етикетите. — Кое предпочиташ, „Шоколадова страст“ или „Канела“?
Накрая тя се спря на „Лешник“.
Четирийсет и пет минути по-късно с подсушени коси в няколко от летните пуловери на Марчело, Фин и Хилтс се прехвърлиха на предните седалки на вана. Косата на Фин, вече тъмнокестенява, беше подстригана на момчешка прическа. Бронзантът „Нютроджина“ бе потъмнил лицето й значително, прикривайки издайническия тен на естествено рижите. Косата на Хилтс също бе подкъсена и вече не беше тъмноруса, а с изсветлели от слънцето кичури. И двамата носеха модно намачкани широки панталони и ризи в ярки цветове, зелена за Фин и доматеночервена за Хилтс. В евтините ранички бяха натъпкани по два комплекта за преобличане и тоалетни принадлежности. Фин и Хилтс носеха очила, тези на Фин големи и кръгли, авиаторски модел на него.