Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Тя ухаеше на розова вода и се усмихна лукаво, когато изля цял мях червено вино в купата, а след това и кана с ледена вода. Пеещите девойки замлъкнаха и се спуснаха да пълнят в широки чаши размесеното с вода вино, след което коленичиха пред нас, за да ни ги поднесат. Късите им туники оставяха открити заоблените им бедра.
Танаквил каза:
— Досещам се, че ви мъчи жажда. Утолете я отначало с разредено вино, за да не се упоите веднага. Навярно чухте вече песента за пастирката, която умира от любов. След първото ястие ще ви изпеят и песента за Дафнис и Хлое. Отегчителна е наистина, но няма да развали насладата ви от трапезата, а сте длъжни да уважите старите обичаи на Химера. Скоро ще узнаете и защо знак на града ни е петелът.
Когато утолихме първоначалната си жажда, в залата внесоха покрити блюда, в които имаше печено агнешко и телешко месо и птици, печени на шиш и обезкостени. Към месото поднесоха овощия, подправки, лют сос и много вкусна каша от булгур. Всеки път, когато предполагахме, че угощението е приключило, пристигаха все нови и нови блюда, а когато искахме да пием, девойките ни подаваха купи, на дъното на които бяха нарисувани различни сцени. Очевидно в готварницата на Танаквил работеха много изкусни майстори.
Накрая усетихме, че сме се преситили и започнахме да молим Танаквил за милост. Като ни чу, тя заповяда да се донесат свежи плодове и едро червено грозде, маслени сладки, потопени в мед, и други лакомства. Танаквил собственоръчно счупи печата на огромна амфора и ни наля вино, подправено с мента, което охлади устните ни и ни замая много бързо, тъй че въпреки тежестта в стомасите ни се струваше, че не сме на ложетата, а се носим из въздуха над тях. На дъното на последните купи, от които пихме, видяхме такива забавни сценки, че започнахме да си ги разменяме, да ги разглеждаме внимателно и да се смеем на глас. Коварното вино, подправено с мента и други билки, ни бе възбудило и ние започнахме да хвърляме сладострастни погледи към момичетата, които ни прислужваха.
Танаквил забеляза и бавно вдигна ръце, сякаш искаше да оправи прическата си. В полумрака на залата тя съвсем не изглеждаше стара. Усмихна се и каза тихо:
— Девойките, които ви пяха, могат да танцуват само невинни селски танци. Може би ви е известно, че владетелят на Химера не е добре със здравето и не обича танците. Ето защо в града ни няма изкусни танцьори.
Тя каза нещо на флейтиста и даде знак на момичетата. Под звуците на двоянката девойките се завъртяха в кръг като млади кобилки и постепенно взеха да се събличат и да размахват туниките си високо над главите си. Това съвсем не беше танц, нито пък беше „невинен“, тъй като всички се надпреварваха коя ще се съблече най-бързо. Когато танцьорките спряха най-накрая задъхани пред нас, аз се изплаших и казах:
— Танаквил, Танаквил, безразсъдна стопанке! Твоят пир е прекрасен, но виното с мента е опасно, а още повече рисунките на дъното на чашите. Възбуждат ни момичетата ти. Не ни изкушавай, защото сме дали клетва да не насилваме жените на този град.
Танаквил погледна с ревност към красавиците, въздъхна дълбоко и каза:
— Ако се докоснете до тях, това няма да е насилие, нито пък ще нарушите клетвите си. Момичетата тук са от долен произход, затова могат да получават подаръци от мъжете, на които се харесват. Само не бива това да им стане навик. Но по такъв начин те ще си съберат зестра, за да могат да се оженят някой ден я за моряк, я за занаятчия или земеделец. В това няма нищо лошо.
Микон се намеси:
— Всяка страна си има свои обичаи. В Лидия мнозина постъпват точно така, както и в Химера, а във Вавилон всяка девойка, която желае да се омъжи, трябва да принесе в храма невинността си. Скитите, когато искат да изразят уважение към гостите си, им предлагат собствените си жени. Нима ние ще пренебрегнем обичаите на Химера? Това би било нелюбезно към града, който ни дава подслон.
Девойките се струпаха около нас и започнаха да ни прегръщат и целуват. Но Дорией се освободи от горещите им прегръдки, седна в края на ложето и каза:
— Кълна се в името на петела на рамото на Херакъл, ценя прекалено много високия си произход, за да се докосна до момиче от долно потекло! Собственото ми достойнство не ми позволява това, макар че съм готов да й направя подаръците, които иска.
Микон отля на пода малко вино, прегърна силно момичето, което му беше подало чашата, и заяви: