Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Тежко престъпление е наистина да се пренебрегват законите на гостоприемството. Когато служех на Афродита от Акрея, мислех, че никога вече не ще мога да погледна към смъртна жена. Но вижда се, че съм сгрешил, тъй като Афродита ми отвори очите, накара ме да забележа красотата и да обикна наслажденията.
Той взе момичето на ръце и го отнесе в тъмнината на градината. Танаквил въздъхна и заповяда да бъдат запалени лампите, но Дорией я спря с думите:
— Не, не пали светлината, Танаквил! Полумракът подхожда на лицето ти и смекчава горделивите му черти. Твоите блестящи очи и орловият ти нос издават произхода ти. Танаквил, потвърди, че произлизаш от благороден род!
Забелязах, че е доста по-пиян, отколкото ми се струваше отначало, и се опитах да го вразумя:
— Внимавай, Дорией, да не обидиш домакинята!
Танаквил обаче бе тъй удивена от думите на Дорией, че отвори уста от учудване, но бързо я закри с длан, за да не забележим липсата на няколко зъба.
— Имаш зорки очи, спартанецо — каза тя. — Но който и да си, струва ми се, че мога да се меря с теб по произход. Аз съм от Картаген и сред моите предци е царската дъщеря, основала великия град.
Тъй много се развълнува тя, че дори донесе от вътрешността на къщата си родова табличка, цялата покрита с финикийски надписи, та не можехме да ги прочетем, но Танаквил назова поне тридесетина имена, всички с необичайно звучене.
— Сега вярваш ли ми? Само съжалявам, че съм толкова възрастна и не мога да ти окажа гостоприемството, от което се нуждаеш.
Тя протегна ръка и докосна шията на Дорией, притегли ръката му към гърдите си, а бедрото й се опря о неговото. Дорией засия и възкликна уверено:
— Ти и така си красива жена и си достойна за мъж, а лозето ти, струва ми се, все още не е изсъхнало. Произходът и опитът в любовта са по-важни от възрастта!
Танаквил, зачервена от виното, стана без колебание, помогна на Дорией да се изправи и двамата се запътиха към вътрешните покои. Тежката родова табличка беше под мишницата й.
Аз останах сам с двете момичета. Впрочем не съвсем — в залата беше и слепецът, които свиреше в ъгъла тиха унила песен на двоянката си.
3.
Събудих се по изгрев-слънце от нестройния хор на стотиците петли на Химера. Беше ми много лошо и не можах да съобразя веднага къде се намирам. Когато мъглата пред очите ми се разсея, видях, че лежа с увехнал венец на главата, на ложето в залата за угощения на Танаквил, покрит само с плаща, който беше целият в петна от вино и миришеше на лошо. Долната ми дреха се валяше омачкана и със следи от червена охра. Не помнех нищо от това, което беше станало през нощта, и чак след като забелязах хъркащия Микон на другото ложе, си спомних, че двамата с него беседвахме надълго и нашироко за земните и неземни чудеса и пихме през цялото време от виното. Може би той ми беше открил някои тайни, но аз ги бях забравил.
Танцьорките и флейтистът бяха изчезнали. Разтърках очи и си припомних как бях галил моминско тяло. Тогава се огледах и се ужасих: подът беше осеян със счупени чаши и купи, финикийският бог беше съборен по време на оргията, а в ъгъла някой беше повърнал. Петлите продължаваха да кукуригат, аз запуших уши и реших никога вече да не пия вино с мента.
— Микон, събуди се! — примолих се аз. — Събуди се и погледни, как сме се отплатили на благородната жена за гостоприемството й. Това е омагьосан дом, вълшебство ни доведе тук и ни откри обкованата порта, с помощта на гълъбовото перо.
Разтърсвах Микон, докато той не се събуди и не се хвана за главата. Намерих някакво бронзово огледало с гравирана сцена от завръщането на Одисей на обратната страна. Хвърлих поглед на отражението си, охнах и подадох огледалото на Микон. Той се взря и попита с хриплив глас:
— Кой е този подпухнал грозник? — изстена и внезапно възкликна: — Турмс, приятелю, ние сме се погубили, навлекли сме си проклятие! Помня, че разговарях с теб до късна нощ и макар че ти не ме питаше, аз ти разкрих тайните на посветените. Помня как ти ми забраняваше да говоря, но аз се вкопчих в ръката ти и те принудих да ме слушаш.
— Не се вълнувай — успокоих го аз. — Не мисля, че си извършил нещо престъпно, тъй като не мога да си спомня нито дума от брътвежите ти, колкото и да се напъвам. Но ако нашето събуждане е тъй отвратително, братко Микон, как ли е сега приятелят ни Дорией? Опасявам се, че е навлякъл непоправим позор не само на домакинята ни Танаквил, но и на себе си, и на нас двамата, а даже и на Дионисий от Фокея, който се закле на владетеля на Химера, че хората му ще се държат достойно.