В плен на магията

— Ученици — започна тя. — Както много от вас вече са чули, господин Крос, когото виждате пред себе си, е член на Окото на Бога.

Застана до Арчър и разкопча горните копчета на ризата му, след което я отвори и показа татуировката в златисто и черно точно над сърцето му. Няколко души ахнаха. Естествено, всички вече знаеха, че Арчър е от Окото. Но да чуеш нечий преразказ или слухове е едно, а да видиш реално доказателство със собствените си очи е съвсем друго нещо.

— А пък Окото са наши врагове — продължи Лара, която сега обикаляше в кръг около Арчър.

Погледнах го в очите. Той се опита да ми се усмихне, но виждах как трепери.

Свих ръцете си в юмруци и забих нокти в дланите си. Магията ми бушуваше като цунами в мен и бясно се блъскаше в стените на затвора си.

— Но безспорно господин Крос е най-лошият сред членовете на Окото на Бога. Иска ли някой да ни каже защо е така? — След тези думи прикова очи в моите. — Госпожице Мерсер? Той се опита да ви убие миналата година, така че защо не обясните на съучениците си каква заплаха представлява господин Крос?

— Той не е бил изпратен тук да ме у… убие — настоях. Вероятно щях да звуча много по-убедително, ако не се бях запънала на думата „убие“.

Прочистих гърло и продължих:

— Изпратили са го да ме наблюдава, само толкова.

— Предполагам, че е трябвало само да наблюдава и Елодия Парис? А защо, госпожице Мерсер, Окото проявяват такъв интерес към вас?

Сега вече стъпвах по тънък лед. И аз, и Лара бяхме наясно с това. Имах чувството, че и мен е оковала с вериги — само дето бяха от думи, а не от магия. Не исках да обявявам на всеослушание пред съучениците си, че съм демон — в крайна сметка, те все още смятаха, че съм обикновена вещица — а същевременно се страхувах, че ако кажа нещо друго, само ще докарам повече неприятности на Арчър. Затова, макар да ми се гадеше, сведох очи и стиснах здраво устни.

— Аз мога да ви кажа какво искаха Окото от Софи — проговори Арчър. Усмихваше се, но по гласа му усещах, че го боли. — Чухме, че е много добра на „Не се сърди човече“, а тъй като Окото провежда ежегодни състезания по тази игра…

Той не довърши изречението си, а извика от болка, когато Лара раздвижи пръсти и блестящите магически окови около тялото за миг се нажежиха до бяло. Прехапах бузата си отвътре, за да не изкрещя.

— Арчър Крос не само с член на Окото на Бога, той е и предател на своя народ — заяви Лара и отново се приближи до него. — Той въплъщава най-голямата заплаха, с която може да се сблъска някой от нас. Именно затова ще ни е толкова полезен днес.

Джена плъзна длан в моята и стисна пръстите ми, а Лара продължи да говори:

— Днес ще използваме господин Крос, за да се упражняваме. Ритуалът, за който ви споменах снощи, ще увеличи силите ви. Първо обаче искам да проверя какво е сегашното им състояние.

А после, все едно наистина ни подготвяше за някаква игра, плесна с ръце и каза: