В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— Планът е добър — отбеляза Арчър и бутна леко рамото ми със своето. — А предложения за изпълнението му?
Зеленикавите лампи в залата примигнаха и угаснаха.
— Не, никакви — въздъхнах аз.
Глава 17
На следващата сутрин сънят ми бе прекъснат от училищната версия на будилник — онзи плътен ехтящ звук, който бе нещо средно между църковна камбана и животински вой. В стаята все още беше тъмно. Хвърлих поглед през прозореца, но навън се виждаше само проклетата мъгла.
Джена отиде до гардероба и измъкна отвътре униформа. Снощи бяхме установили, че шкафът е пълен с бели тениски и сини долнища на пижами. Всички бяха с един размер, но когато се облякохме, се промениха, за да са ни по мярка. Очевидно същото важеше за униформите. Когато Джена нахлузи полата, подгъвът стигаше до средата на прасците й, но след малко се плъзна нагоре и спря малко под коленете.
— Не мога да преценя дали това е удобно, или зловещо — отбеляза Джена, загледана в краката си.
Отметнах завивката, надигнах се от леглото и отидох да си взема униформа.
— Смятам, че „зловещо“ е по-подходящо в случая — отвърнах.
Джена си облече сакото. Забелязах, че дъвче долната си устна — очевидно размишляваше за нещо.
— Да знаеш, че този навик е много опасен за вампир подхвърлих и посочих с брадичка устата й.
— А? Уф, да — усети се тя. — Извинявай, просто… Соф, ако наистина големият пъклен план е да превърнат всички ни в демони, защо им е да влачат тук и теб? Или пък мен? Лара искаше да ме убие още преди месеци. Какво я е накарало да си промени мнението?
Снощи същата мисъл дълго време не ми позволи да заспя. Повтарях си отново и отново думите на Торин: аз, начело на армията от демони на Касноф. Софи Мерсер, която им помага. Затова ли бях тук?
— Те са зли и напълно смахнати — задоволих се обаче да кажа. — Кой може да разбере мотивите им?
Усетих, че отговорът ми не я удовлетворява, затова добавих:
— Но нали именно това смятаме да разберем? Днес стартираме операция „Детективите чудовища се развихрят в училище“!
Джена отвори уста да ми отвърне, но в този миг в средата на стаята внезапно грейна силна светлина. Джена изпищя, а аз вдигнах ръка да предпазя очите си от сиянието на ярката сфера, която след малко придоби познати очертания — това бе физкултурният салон, в който се провеждаха часовете ни по самоотбрана. Триизмерното изображение бавно се въртеше около оста си, а гласът на Лара изпълни помещението.
— Всички ученици веднага да се явят в гимнастическия салон.
Намръщих се и махнах няколко пъти с ръка във въздуха, където се намираше заклинанието. То се разнесе като истински дим и след малко изчезна напълно.
— Ама само колко обича ефектите! — измърморих. Толкова ли беше трудно просто да ни каже снощи? Или да използва само говор?
Джена все още се взираше към средата на стаята, където допреди секунди беше магията.
— Как мислиш, какво ще ни направят там?
— Аз…
Не успях обаче да довърша, защото отново проблесна светлина и в следващия миг от устата ми изскочиха думите:
— Виж какво, няма да те убият, така че я вземи се успокой!
Джена леко тръсна глава, сякаш й бях ударила шамар:
— Какво?!
Кажи й, че си ти! Или че си в мен! Каквото там решиш!, наредих аз.
Всъщност не очаквах Елодия да ме послуша. Обикновено не вземаше присърце мисловните ми команди. Този път обаче го направи, слава богу.
— Аз съм Елодия — каза тя на Джена.
След което набързо и повърхностно обясни защо е в състояние да ме използва като кукла на конци. Джена само примигваше в отговор.
— Ако Софи не бе използвала моята магия, която в момента е в тялото й — обобщи накрая Елодия, — досега щеше да е умряла поне десет пъти.
А, не — само два пъти!, възразих аз вътрешно.
Елодия обаче не ми обърна внимание.
— И, не — заяви тя, като вдигна ръка, за да пресече следващия въпрос на Джена, — не мога да обсебвам тялото на друг. Повярвай ми, опитвам се да вляза в Лара Касноф, откакто се довлачихме тук. Което само по себе си звучи… извратено!
А после Елодия накара тялото ми да повдигне рамене.
— Както и да е, преди малко имах чувството, че ще изядеш собствената си устна, а това е направо отвратително. Затова реших да се намеся и да те успокоя, преди да си го напращиш. Снощи, докато се опитвах с всички сили да се вселя в друг — в когото и да било, само да не е тая смотанячка тук — подслушах разговора на Касноф. Явно са решили, че да превърнат вампир в демон е страхотна идея, затова си и „Хеката“. Намушкване с кол не влиза в програмата.