Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
После сърцето му пропусна един удар и още един, и Сидни усети празнота в гърдите си и буца в гърлото, която му беше трудно да преглътне. Изпита неописуем копнеж. По какво? Мислеше, че сънищата го навестяват, защото държеше семейни снимки до леглото си, но и след като ги махна, продължи да сънува. Имаше и нещо друго, което Виктор Уотсън вероятно бе научил — човек се страхува както от спомените, така и от отсъствието им.
Виктор Уотсън може би знаеше, че първите седмици след смъртта на сина му са нищо в сравнение с онова, което предстои. Отначало е невъзможно да се справиш с шока, ужаса и скръбта, докато постепенно осъзнаваш какво означава да ги изпитваш до края на живота си. Съзнанието ти се съсредоточава върху безсмислени неща. Дали Томи да бъде погребан в земята или кремиран? Сякаш в решението да запазиш непокътнати зъбите и костите, има някакъв смисъл.
И все пак всичко това беше нищо в сравнение с отчаянието, което достигна връхната си точка осем месеца след смъртта на Томи. Тогава, когато за пръв път след четиридесет и една години живот, Сидни Блекпул трябваше да се изправи срещу тази огромна несправедливост — синът да изпревари баща си в гроба. Срещу това изопачаване на естествения ред.
Накрая реши да отиде в дома за пенсионирани полицаи в Китайския квартал. Там чу едно навъсено пенсионирано ченге да се окайва в пиянско откровение, че вече няма нито приятели, нито цел в живота. Вече нищо не му доставяло удоволствие. Търсел себе си и похабения си живот. Сидни Блекпул можеше да му обясни някои неща по този въпрос.
Но Сидни слушаше мълчаливо и постепенно започна да презира ченгето. Презря го дотолкова, че накрая и той се разплака. За пръв път на публично място. Разбира се, Сидни също беше пиян. Втурна се навън, към паркинга, без да поглежда към забуленото от смог небе, а само към светлините в центъра на Лос Анджелис.
Замисли се за онзи сантиментален полицай и извика:
— Тогава защо си жив? Защо ти, а не Томи?
Сетне видя друг полицай, олюляващ се към колата, която не би трябвало да шофира, и го уплаши, като изкрещя:
— Защо ти? Защо ти, кучи сине? И защо аз?
После вдигна глава към небето и извика:
— Добре, достатъчно! Писна ми. Край. До гуша ми дойде!
Знаеше, че тогава беше на ръба. Нощем седеше сам, понякога абсолютно трезвен, и се впускаше в опасни фантазии. Обстановката предхождаше деня през 1983 година, когато Томи бе умрял. Във фантазиите си Сидни някак предотвратяваше случилото се.
Друг път си позволяваше да мечтае денем, в настоящето. Съпругата му се обаждаше и казваше: „Сид! Сид! Истинско чудо! Томи е жив! Тялото не било неговото. Станала е грешка. През цялото време Томи е бил в Мексико, и…“.
Този блян беше толкова абсурден, жалък и срамен, че Сидни никога не си представяше какво става до края. Не ги искаше, но фантазиите идваха сами. След нощта в Китайския квартал разбра, че ако допусне това да продължи, ще рухне. Прочете, че такива неща най-често стават в понеделник, на петия ден от месеца и през пролетта. Реши, че след като нещо безмилостно е променило естествения ред на живота, той ще изопачи и ще предизвика статистическата вероятност. В онази съботна нощ, на двадесет и втори септември, Сидни Блекпул беше на крачка от самоубийството. Само мисълта за дъщеря му Барб го спаси. И то в последния момент.
Сега той седеше на хотелското легло, проклинаше се и се ненавиждаше. Обади се на полицията в Палм Спрингс и потърси следователя, който се бе подписал под докладите.
— Фини го няма — каза гласът по телефона. — Аз съм лейтенант Сандърс. Мога ли да направя нещо за вас?
— Обажда се Сидни Блекпул. Сигурно са казали на вашия шеф, че ще дойдем с колегата.
— О, да. Съжалявам, че Фини отсъства. Майка му е много болна и той замина за Минесота вчера.
— Кога ще се върне?
— Ами, зависи.
— Някой друг запознат ли е със случая „Уотсън“?
— Ами, аз. Разбрах, че имате копия от докладите. Няма какво толкова да се добави.
— В докладите пише, че сте проверили всички радиостанции в пустинята за онзи пеещ глас.
— Фини провери дори станциите в Лос Анджелис и Сан Диего, в случай че полицаят от Минерал Спрингс е чул някой мощен радиопредавател. Никой не е пускал „Преструвай се“ по онова време на деня. И доколкото знаем, никой певец не е записвал тази песен в съпровод на банджо. Ето защо, Джоунс е чул или глас на живо, или магнетофонен запис. Бил е на път да получи топлинен удар, затова не можем да бъдем сигурни.