Обречени на безсмъртие
- Автор: Плъм Ейми
- Серия: Ревенант #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Обречени на безсмъртие». Краткое содержание книги:
Потръпнах.
— Не мисли по този въпрос, Кейт. Почти никога не се случва. Правим го единствено в изключителни ситуации като сегашната.
— Я кажи, мила Кейт… да не би да те побиват тръпки? — заговори Амброуз.
— Да, Жул — отвърнах аз и сбърчих нос. — Признавам си, че в момента съм напълно шашната.
— Супер — рече той и на устните на Амброуз плъзна усмивка.
— Жул, сега не е времето за шегички — намеси се Венсан.
— Извинявай, приятел. Не ми се случва често да показвам номерца на някой човек.
— Не е ли по-добре да се опиташ да намалиш кървенето? Шофьорът ще изперка, ако му изцапаме задната седалка — прошепна Венсан.
— Ако вече са го убили, тогава защо искат тялото му? А и защо им трябва да го убиват, след като знаят, че след три дни ще бъде отново във форма? — попитах Венсан, без да обръщам внимание на сюрреалистичния им разговор.
Той се поколеба дали да ми каже. След това погледна тялото на Амброуз, отпуснато върху моето, и зашепна:
— Само така можем да бъдем унищожени. Ако убият някого от нас, а след това изгорят тялото му, той изчезва завинаги.
Джорджия беше бясна. Не я винях.
Докато стигнем до дома на Венсан, бяхме успели да се скараме с есемеси.
Джорджия: Къде се покрихте?
Аз: На Амброуз му прилоша. Трябваше да го закараме у тях.
Джорджия: Защо не дойдохте да ми кажете?
Аз: Опитахме. Не можахме да се промъкнем през тълпата.
Джорджия: Нямаш представа колко те мразя, Кейт Бомонт Мерсие.
Аз: АДСКИ МНОГО СЪЖАЛЯВАМ.
Джорджия: Видях приятели, които ме спасиха от пълно унижение. Въпреки това те мразя.
Аз: Извинявай.
Джорджия: Не си въобразявай, че съм ти простила.
Двамата с Венсан се опитахме да помогнем на Амброуз, но той се изправи, след като слязохме от таксито, и отмести ръцете ни.
— Сега мога и сам. Леле, че тежи този. Как изобщо се движи с тези напомпани мускули?
Когато стигнахме до вратата, Венсан се обърна към мен и се поколеба.
— Ще си тръгвам — заявих и не му дадох възможност да ме отпрати.
Стори ми се облекчен.
— Ако изчакаш няколко минути, ще те изпратя, но първо трябва да го настаним.
— Няма нужда. Ще се прибера сама — отвърнах. Говорех напълно искрено. Въпреки преживяния през тази откачена вечер ужас се чувствах наистина добре. „Мога да се справя“ — казах си, докато излизах през портата и се отправях към дома на баба и дядо.
20.
Когато Джорджия реши да се цупи, става страшно. Извиних й се поне един милион пъти, въпреки това тя отказва да говори с мен.
Вкъщи цари напрежение. Мами и деди се правят, че не забелязват, че нещо не е наред, но на петия ден след непростимото ми прегрешение, деди ме повика.
— Защо не наминеш днес при мен? — Хвърли поглед към мълчаливата, нацупена Джорджия и ме погледна многозначително, сякаш искаше да ми каже: „Тук не можем да говорим“. — Не си се отбивала от месеци, а имам толкова много неща, които не си виждала.
След училище се отправих към галерията на деди. Магазинът му приличаше на музей. В дискретно осветените помещения бяха подредени древни статуи — едни срещу други покрай стените — в стъклени витрини бяха изложени артефакти като глинени съдове или изделия от благородни метали.
— Ma princesse16 — зарадва се деди, когато ме видя, и гласът му отекна в прохладната тишина. Трепнах. Така ме наричаше татко и никой не бе използвал галеното име след смъртта му. — Ти дойде. Кажи, кое ти се струва ново?
— Първо той. — Посочих статуя в естествен ръст на атлетичен младеж, пристъпил напред с единия крак, стиснал в юмрук едната ръка. Другата ръка и носът му липсваха.
— А, моят курос17 — възкликна деди и приближи към мраморната статуя. — Пети век преди Христа. Невероятно попадение. Днес гръцкото правителство не би позволило да напусне страната, но аз я купих от един колекционер швед, чието семейство се е сдобило с нея през деветнайсети век. — Поведе ме покрай обсипания със скъпоценни камъни реликварий, поставен в стъклена кутия. — Вече не се знае дали няма да попаднеш на нещо с неизяснен произход.
16
Ma princesse (фр.) — принцесата ми. — Б.пр.
17
Скулптура на млад гол мъж, обикновено от мрамор. — Б.пр.