Обречени на безсмъртие

— Ами Джорджия? — ахнах аз.

— Който и да го е направил, е видял, че чакаш заедно с Амброуз. Опасно е да оставаш тук.

— Не мога да оставя сестра си — заинатих се аз и понечих да тръгна през тълпата, за да я повикам.

Венсан стисна ръката ми и ме дръпна обратно.

— Тя беше вътре в ресторанта, когато ни нападнаха. На сигурно място е. Тръгвай с мен! — нареди той и аз стиснах другата ръка на Амброуз и я прехвърлих през раменете си. Той вървеше, но му личеше, че е много слаб. Стигнахме до края на уличката и Венсан спря такси, настани ни и едва тогава затвори вратата. Погледнах към ресторанта, докато потегляме. От Джорджия нямаше и следа.

— Какво му е? — попита шофьорът и погледна в огледалото за обратно виждане едрия мъж, отпуснат на задната седалка.

— Пиян е — отвърна Венсан и свали пуловера си, докато говореше.

— Да не вземе да ми оповръща таксито — поклати отвратено глава шофьор.

— Какво стана? — попита тихо Венсан на английски и вдигна поглед, за да провери дали шофьорът разбира. Подаде пуловера на Амброуз, той дръпна ципа на якето и го натъпка под ризата. След това отпусна глава на предната седалка.

— Просто си стояхме, когато двама го блъснаха в стената. Избягаха, преди да разбера какво става.

— Видя ли ги? — попита той.

Поклатих глава.

Амброуз намери сили, за да заговори:

— Бяха двама от онези. Не видях какво ще стане, иначе щях да ви предупредя.

— Няма нищо, Жул — отвърна Венсан и отпусна ръка на гърба му.

— Защо го нарече Жул?

— Амброуз не е тук. Говорим с Жул — обясни Венсан.

— Какво? Как? — попитах аз, обзета от ужас, и се отдръпнах стреснато от превитата фигура.

— Амброуз или е в безсъзнание, или е… мъртъв.

— Мъртъв е — отвърна Амброуз.

— Ще се… ще се върне ли към живота? — попитах.

— Цикълът започва отново, когато ни убият. Първият ден от съня ни започва в секундата, в която умрем. Не се тревожи. Амброуз ще се съживи след три дни.

— А какво прави Жул? Обсебил ли го е?

— Да. Иска да измъкнем Амброуз, преди враговете да се върнат и да отнесат тялото.

— Значи е възможно да обсебиш някого?

— При други ревенанти, да, при определени обстоятелства.

— Какви обстоятелства?

— Докато тялото все още е в състояние да се движи. — Забеляза объркването ми и уточни: — Докато е все още в добро състояние, преди да настъпи ригор мортис15.

— Ужас — намръщих се аз.

— Ти попита! — Той вдигна поглед към шофьора. Очевидната му липса на интерес доказа, че не следи разговора.

— Ами при хората? — попитах аз.

— Ако са живи, и то единствено с тяхно разрешение. Още повече, че е много опасно за човека, тъй като в главата му ще трябва да се поместят умовете на двама — обясни той и докосна с пръст чело. — Ако тази работа продължи дълго, ще полудеят.