Обречени на безсмъртие
- Автор: Плъм Ейми
- Серия: Ревенант #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Обречени на безсмъртие». Краткое содержание книги:
— Хм — отвърна той с блеснали очи. — Интересно. — Усмивката му беше заразителна и аз се разсмях, когато поех каската от ръцете му, доволна, че мога да скрия лицето си.
— Тъй като днес е нетипично студено за сезона, какво ще кажеш за чаша от най-хубавия горещ шоколад в Париж? — попита той, докато се качваше на скутера.
— Значи сега вече прелъстяваш ученички с обещания за шоколад. Ти си лош човек, Венсан Дьолакроа — разсмях се аз, докато той палеше.
— Приемаш ли предложението ми? — провикна се над шума от веспата, докато потегляхме.
— Много примамливо — отвърнах аз, прегърнах топлото му тяло, затворих очи и се предадох на удоволствието.
19.
Същата вечер Джорджия ме спипа в стаята ми веднага след вечеря.
— Къде изчезна след училище? Чаках те.
— Венсан ме чакаше и отидохме в „Ле дьо Маго“.
Сестра ми се ококори.
— Виждате се втори ден подред.
— Днес не се брои, защото имахме само петнайсет минути. Тръгнах си бързо, защото трябва да уча за утрешния тест.
— Няма никакво значение! Леле боже, тази работа става сериозна! — Тя се настани на леглото ми. — Хайде, казвай. Искам да знам всичко за бившия престъпник.
— Ами — започнах неуверено, като се опитвах да измисля какво да обясня. — Студент е.
— Къде?
— Честно да ти кажа, не знам.
Сестра ми погледна подозрително.
— А какво учи?
— Ами… литература, струва ми се — избъбрих аз.
— Значи не знаеш и какво учи. Всъщност вие двамата за какво си говорите?
— За какво ли не. Нали знаеш. За изкуство. За музика. — За немъртви. За безсмъртие. За зли зомбита. Не можех да разкажа на Джорджия за него.
Тя ме наблюдава известно време, след това се ядоса.
— Добре — сопна се. — Щом не искаш да ми разкажеш за него, няма проблем. И ти не знаеш много за живота ми, но не защото те държа настрана. Престанах да те каня, защото знам, че ще ми откажеш.
— Добре, Джорджия. С кого се срещаш?
Сестра ми поклати глава.
— Нищо няма да ти кажа, ако си мълчиш.
Посегнах към ръката й.
— Джорджия, не мисли, че се опитвам да те изключа от живота си. Знаеш колко ми е трудно… с всичко. Най-сетне успявам да си стъпя на краката и обещавам занапред да полагам повече усилия.
— Тогава ще излезеш ли с мен през уикенда?
Поколебах се.
— Добре.
— С Венсан ли?
— Ами…
Джорджия ме погледна многозначително, сякаш се опитваше да каже: „Виждаш ли?“.
— Добре, добре. Ще излезем с Венсан. Само че никакви клубове, Джорджия, много те моля.
Лошото настроение на сестра ми се промени на мига и тя заподскача възторжено върху леглото.
— Никакви клубове. Става. Какво ще кажеш да отидем на ресторант?
— Добре. Ще проверя дали е свободен. — По-точно казано, дали е жив.
— Обади му се веднага.
— Може ли да проведа разговора насаме?
— Добре — примири се тя, наведе се и ме целуна по челото. Тръгна към вратата, след това се обърна. — Благодаря, сестричке. Наистина. Много се радвам, че се върна.
Уличните лампи тъкмо светваха, когато се отправихме към станцията на метрото. Венсан и Амброуз се бяха облегнали на будка за вестници и си говореха. Щом ни видяха, веднага се изправиха. Сърцето ми се разтопи, когато Венсан пристъпи напред и ме целуна по бузите, след това се обърна към Джорджия с най-пленителната си усмивка:
— А ти сигурно си официалният настойник на Кейт… Искам да кажа сестра й. Джорджия, нали?
Тя се разсмя и възкликна като опитна флиртаджийка:
— Ами ти! Кейти знае как да ги избира! — Имах чувството, че е готова цяла нощ да се взира в очите му.
— Джорджия! — възкликнах аз и поклатих глава.
Без да ми обърне каквото и да било внимание, тя надникна над рамото на Венсан към Амброуз и му намигна прелъстително.
— Не се притеснявай, Кейти Дребосъчеста. Изглежда, Венсан е довел човек, който да ми обръща внимание. А ти си…
— Амброуз. Изключително ми е приятно да се запозная с очарователната сестра на Кейт — рече той на френски и ме стрелна с поглед. Разбрах веднага. Ако тя разбереше, че е американец, щеше да започне да задава въпроси, макар да бях сигурна, че е свикнал да измисля разни истории за заблуда. — Кажете, дами, къде ще ни заведете?