Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Убеден съм, че е излишно.
Той се засмя.
— Напълно те разбирам.
Затворих и подадох джиесема си на Докс.
— Изключи телефоните — инструктирах го аз. — И извади батериите. — Хортън знаеше номера и някой можеше да ни засече, докато пътувахме. Навярно наистина беше излишно, както и другите ми предпазни мерки, но ако сериозно искаш да разполагаш с нещо животоспасяващо в запас за онзи един процент от случаите, в които наистина се нуждаеш от него, ще трябва да го имаш и в останалите деветдесет и девет процента.
Докс се засмя.
— Щото във великия щат Калифорния е забранено да приказваш по телефона, докато караш ли?
— Не — озърнах се към огледалото аз, като се опитвах да скрия раздразнението си. Заради неговото отношение към мобилните телефони, веднъж за малко да ни убият в Банкок. — А защото…
Той пак се засмя.
— Знам, знам, за да не локализират местонахождението ни. Само те будалкам бе, готин. Въпреки че не знам защо си правя труда, толкова е лесно.
Въздъхнах. Сигурно никога нямаше да свикна с това. Аз винаги се умълчавам в миговете преди операция, но Докс имаше нужда да пуска шеги, повечето от които за моя сметка.
Включих детектора за подслушвателни устройства и пак обиколих квартала, надясно по Уестборн, надясно по Шеруд, надясно по Уестмаунт. Забелязах Хортън по средата на улицата, на тротоара вдясно от нас, приближаваше се. Беше облечен точно като при предишната ни среща — риза с къси ръкави, напъхана в панталона, не оставяща друго място за скриване на оръжие, освен в кобур на глезена. Или може би отзад на кръста, Докс обаче бе отворил прозореца, държеше пистолета си точно под него и ако Хортън насочеше ръцете си към място, което не виждаме, моят партньор щеше да натисне спусъка, преди полковникът да успее да стреля, с други думи, той щеше да умре на място.
Спряхме до него и аз му дадох знак да седне до мен. Той кимна, но първо любезно си повдигна крачолите и показа глезените си, после се завъртя, за да видим, че не носи нищо и на кръста си. Накрая се качи и аз направих бърз обратен завой, първата от маневрите, които щях да изпълня, за да се уверя, че не ни следят. Детекторът за подслушвателни устройства мълчеше.
— Благодаря и на двама ви за отделеното време — започна Хортън. — И трябва да отбележа, че свършихте чудесна работа в Лас Вегас. Никога няма да узнаем живота на колко души сте спасили и колко тежки телесни повреди сте предотвратили, но ако се съди по плановете на Шорок, става дума за хиляди хора.
— Няма нужда от благодарности — каза Докс. — Аз съм тук, само за да те застрелям, ако нещо се обърка.
Полковникът беше достатъчно умен, за да не вземе добродушния глас на партньора ми за отсъствие на сериозна цел.
— Ами тогава да се погрижим нищо да не се обърка — рече той.
Потеглих на юг по Ла Сиенега, после продължих по съседните улици, за да избегна задръстванията. Смятах, че няма вероятност Хортън да е поел риска да нареди да ни следят — той знаеше, че щом е наш пътник, в главата му буквално ще е опрян пистолет. Въпреки това на няколко пъти спирах, за да се уверя, че зад нас няма никой, и направих няколко стратегически обратни завоя. С неговите възможности, естествено, не можех да изключа сателитно наблюдение, това обаче не представляваше непосредствена опасност и двамата с Докс можехме по-късно да се справим с такава възможност. Знаех, че полковникът може да е видял и запомнил регистрационните номера, докато се бяхме приближавали, за да го качим, но аз бях наел колата под самоличност, която нямаше да го отведе до мен. Стига да внимавахме, всичко щеше да е наред.
— Щом вече сме спасили живота на толкова хора, защо искаш да бъдат очистени и другите двама заговорници? — попитах аз, след като се уверих, че никой не се опитва да ни проследи.
Хортън кимна, като че ли очакваше този въпрос.
— Шорок беше върхът на копието, затова беше най-важната цел. Но докато копието съществува, върхът му може да се възстанови сравнително лесно. Има още две ключови фигури, чиято смърт напълно ще попари надеждите на някои да заграбят властта, като използват атентати под фалшив флаг.
— Кои?
— Проявяваш ли интерес?
— Не мога да отговоря, преди да науча кои са обектите.
Той замълча за миг, после попита:
— Чувал ли си за Джак Финч?
— Не.
— Той стои в сянка за човек на такъв пост.
— А именно?